Да ме утепаш не могу точно да се сетим која је била годината. Да ли је била 1977.  1978.   или 1979. не знам.  Знам само да је било једно од онаја царибродска лета на која се је радувало и старо младо,  да је екипата из „Пензионото“ одлучила да и она „узме учешћа на Омладинском  турниру у малом фудбалу“, да је това напрајила и да ђи је некој од њи крстил „Луда ноћ“, по  јед`н  стих  од  „Битангу и принцезу“, т`гашњи летњи хит на „Дугмићи“.

   Збрали су се не само за това што су некоји од њи били одлични фудбалери,  него и да покажу ко може да се играје за публику, да се покаже духовотост или ко би некигаш рекли „ко уз топку може да иде и зајебанција“.

   Били су прва екипа која је имала своју “иконографију“,  „лого“, „химну“,  начин на понашање на игралиштето или још повече преди улазење на игралишто.  Денска би рекли „марекетиншки приступ“. Али ако мислите да је това намерно  напрајено  л`жете се. Това је била спонтана импровизација  на т`ги умна царибродска момчетија или „заробен дел“ од атмосферуту на това време, царибродскуту чаршију  и „Пензионото“- кавену дека су „обављане кондиционо-тактиче и психолошке припреме екипе Луда ноћ“.

   Имали су на пародијсћи начин све што је т`гашњи  првак  Европе у фудбал „Ајакс“ имал… и тренера (Воја Филипов) и кондиционог тренера (Иван Буза) и помоћног тренера (Кочић циганин) и психолога (Горча ћеларат) и економа (Памраката из Балкан), али су имали и маскоту (Мали Пера) и гуруа (Новко циганин).

224

   Екипата је стварно саставена ко да ђу је састављала „Луда ноћ“. Ред одлични фудбалери; Дуруз, Горан Марковић, Ђока Буре, Курта Капитенат, Спас Клића, па и Емил Цоца и Ташко Даскалат несу били лоши и ред зајебанти, Ђока Кућ, Мића Мајмун и Чарко, што не значи да и овија првите несу били зајебанти.

   Све припреме су, иначе, обављане у „Пензионото“ уз „Скопско- точено“ и гирице и „уз чврст надзор“ стручног штаба на чело с Бузу и Воју Филиповога. Од там се је и поодило у количката за биру на Памракуту  с огроман касетофон од кога пичи „Битанга и принцеза“ – односно „Луда ноћ“, уз рој деца кој трчи по њи поје; „Луда ноћ, ја сам момак на лошем гласу у овом граду, а ко си ти“?… све до паркат дека ђи чека салва од аплаузи и смејање и од разгласат наставак на песмуту… „А она каже! Луда ноћ! Ја сам била мамина принцеза, све до сад ал` не знам шта ми би“…

   И тека това лето Цариброд се израдува на „Луду ноћ“, они без инциденти, али уз много гегове, штосове, супер фудбал, смеј, навивање и по некоју биру за подсилване из публикуту стигоше до полуфинале.

   Од кога су изгубили не знам више и неје ни важно. Забоварило се, ама „Луда ноћ“ се помни!

   И са док траје Царибродсћијат турнир,  не би било лоше да сви који оче прочету написаното. И да се питају кво је Цариброд добил, а кво изгубил за изминалете четирес године.

   И ја са питам. И по ми је јасно кво сам загубил. Нема ђи; Курта, Мајмунат, Цоца, Горан Марковић, Ташко. Они су горе нади Цариброд дека је и целијат „стручни штаб“ и дека ђи чека и маскотата и гуруу и економат на тимат.

   И си мислим… Сигурно и горе има „Пензионо“, „Скопско – точено“ и турнир у мали фудбал, дека још важе правилата на екипу „Луда ноћ“!

Слободан Алексич Кьоса

Фото: Александър Сашко Тодоров

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Sorry, the comment form is closed at this time.