Деян Христов: Лекар между нотите и книгите

   Деян Христов, лекар в нишката поликлиника „Варнава”, е роден през 1980 година в Сурдулица. Детството си прекарва в Димитровград, където завършва основото и средно училище. Постига успехи още от училищния си период – Вуковац, ученик на випуска, интересуващ се от различни извънкласни активности. След завършването на гимназията се записва в Медицинския факултет в Ниш и в момента завършва специализация по вътрешни болести.

   Избиран за председател на паралелката в средно училище, по същите стъпки продължава и на университета – на трети курс става председател на Парламента на студентския съюз и член на Съвета за реформа на образованието, а на шестия курс е избран за студент продекан на Медицинския факултет в Ниш, член на Образователно-научния съвет и Съвета на факултета. Освен това, член е и на Съвета на Европейската медицинска студентска асоциация в Ниш, както и участник в Националната конвенция за реформа на образованието в Сърбия и на 45 и 46 Конгрес на студенти по медицина и стоматология от Сърбия и Черна Гора.

   Покрай постиженията по време на следването си, той се изявява и в редица други области: член на БК „Димитровград”, фолклорист, носител на кафяв колан в карате, а интересува се от музика и литература.

   За лекарската професия, музиката и писането разговаряхме със събеседника ни в рубриката „Млади нашенци” Деян Христов.

   Завършил си Медицински факултет в Ниш, а понастоящем работиш в поликлиника „Варнава”. Според твоя опит, кои са най-трудните моменти в следването и в тази професия?

   Като студент продекан на факултета имах възможност наистина дълбоко да проникна в нашата образователна и здравна система. Ако, като в Матрикс, някой още в началото можеше да ти даде да изпиеш червеното хапче и да ти разкрие как наистина стоят нещата, днес вероятно щяхме да имаме много повече фризьори, шофьори и гастарбайтери. Аз, на първо място, бих бил лифтбой. Това ми беше мечта от детството.

   Как и кога реши медицината да бъде твоето призвание и защо избра точно специалността по вътрешни болести и кардиологията?

   След бомбардировките, когато разбрах, че „Милостивият ангел” щедро ни позволи да не полагаме приемните изпити… За специализацията по вътрешни болести се казва, че е кралица на медицината, тя дава възможност да станеш широкоспектърен лекар, а аз имах нужда от подобно предизвикателство. Проблемът е само, че се държи като английска кралица, така че колкото и да учиш, ти се струва, че никога няма да станеш крал.

   Да бъдеш лекар вероятно е една от най-отговорните професии, които съществуват – кои са необходимите качества за да един лекар си върши работата добре?

   „Само добър човек може да бъде добър лекар”, каза Нотнагел. Бих добавил – не е лошо и факултета си да е завършил чесно.

   Как се справяш с всекидневния стрес, който работата в здравеопазването със сигурност донася?

   Чета комикси и не гледам телевизия. Там наистина всичко може да се чуе, дори че и у нас има прекалено много лекари.  Това вероятно е причината, че доста от тях отиват в чужбина, тъй като глупавите германци пък си мислят, че ги има прекалено малко. С това със сигурност са съгласни и нашите пациенти, които на опашки чакат за преглед… Отклоних се от темата, беше дума за комиксите. Любимият ми е „Дилан Дог“, имам колекция на всички издания от осемдесет и някоя година, когато започнах да ги купувам заедно с „Политика” за дядо ми. Липсва ми само един номер. Има някаква симболика в това… 

   Следвал си и работиш в Сърбия, но в рамките на студентската практика си имал възможност да се сдобиеш с професионален опит и извън границите на държавата, в Румъния и Мексико. По-късно легализираш дипломата си и в Словения. Какво, от твоя гледна точка, е състоянието в нашето здравеопазване в сравнение с положението в чужбина, но и като цяло?

   Състоянието в нашата здравна система е фантастично като новото одеяло на царя. Или Потемкиновите села, изберете сами. Беше ми смешно, когато по време на заминаването ми в Словения от тукашните лекари слушах коментари, че „словенците нямат добра медицина”. На запада нещата са прости, няма фалшиви величия, лекарите доста се почитат, най-добрите получават работа, постоянно се учи и се полагат много усилия в работата. Може би поради това се завърнах.

   Един си от основателите на музикалната група „Лигата на необикновените”, която съществува вече десет години. Кои музикални изяви би изтъкнал като най-значими в твоята и музикалната кариера на групата, и къде ще можем да ви чуем в скоро време?

   Несъмнено изявата при Весна Югович „Да Винча”, на нейния „сплав-къща“ и заедно с нейните красавици. Не бяха в бикини, ако това си помислихте, нито ни правиха компания. Но там се пиха най-скъпи питиета. Също така, излъчването на нашите клипове по МТВ Адриа не беше лошо преживяване… Свирим когато ни се поиска, така че не знам къде бихте могли да ни чуете. Сега си спомних, може би ще дойдем и в Димитровград около Нова година. Тук лесно ще ни намерите.

   Автор си на два романа: „Аномалия, наречена жени” и „Денят, когато Земята носеше пола”. Какво е това нещо в жената, което те вдъхнови да пишеш книги с подобна тематика и какво е отношението ти към женския свят в споменатите романи?

   Отношението ми е извънземно! Пропуснете въпроса и прочетете книгата. Феминистките дебнат и чакат грешната ми стъпка…

   Подготвя се общо издание на двата романа под название „Неидентифициран женски обект”, а знаем, че разработваш и идеи за нова книга. За какво ще говори тя и кога читателите могат да я очакват?

   Да, дори направих и страница на Фейсбук с такова название, за да поддържам пламъка… Което се отнася до новата книга, представям си я като съединение на лекарското призвание от романа на Кронин, завръзки, достойни до Шерлок Холмс и свърхестественото от „Дилан Дог”. Разбира се, ще има и примеси от автобиографични моменти.

   Изглежда, че в съвременния свят хората за много неща „нямат време”. Все пак, ти успяваш успешно да балансираш между доста взискателна работа, писане, занимаване с музика, спорт… Как успяваш в това и мислиш ли, че всеки може да бъде всестранен ако има достатъчно воля и смисъл за добра организация?

   Не знам, но най-напред непременно трябва да живее в Димитровград. Шегата настрана, малко място има свои недостатъци, но дава и доста свобода, много ценно време и възможности да се занимаваш с различни неща, да опитваш своите граници и оформяш себе си за бъдеще. Разбира се, не е достатъчно само желанието да се бъде „всестранен”, но трябва да съществува и добра основа, качество, върху което човек може да се развива по-нататък. Нашият град имаше доста добри педагози, популярно казано „old school” играчи, които умееха да познаят мечтите на децата и да им дадат подкрепа. Може би ключът наистина е в това съзряване в малък град, след което като вече оформена личност, с филтрирани интереси, ставаш студент.

   Живееш в Ниш, но си отраснал в Димитровград, където си завършил основното и средно училище. И в този период си бил активен в различни области – от фолклор, актьорство, баскетбол, до редакторство на младежкото радиопредаване „Бум 98”. Какви спомени носиш от Димитровград и за кои най-хубави (не толкова хубави) мигове си спомняш от този период на живота си?

   Моят град ми подари едно безгрижно, „Том Сойер” детство и за това много съм му благодарен. Не знам колко деца от големите градове могат да се похвалят, че са водили радиопредаване или пеели в музикална група и са се занимавали с всички тези неща. Разбира се, че тук имаше място и за съмнения, малко завист, a оставам с впечатление, че това идваше най-много от хората, които се страхуваха или не можаха да следят своите мечти и поради това се опитваха да развалят и нашите… И в края на средното училище по някакъв начин се разпръсна тази илюзия, че всички хора са добри и че в малкия ми град винаги е слънчево. Отмъщението на средната класа, каза наскоро Сергей Трифунович в едно интервю. Петър Пан в мен все пак успя да бутне по дъската на палубата всичко онова, за което с по-малко удоволствие си спомням, така че днес със себе си наивно нося картината на красивия Димитровград, увит в мъглата на детска доброта, градче, където можех да сънувам с отворени очи.

 Д. Йеленков

Фото: От албума на Д. Христов

Рубриката „Млади нашенци“ е съфинансирана от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.