Фото изложба „Долината на река Ерма през миналия век” бе открита във Враца, Р. България

   Изложба на фотографии под название „Долината на река Ерма в миналия век“ бе открита на 2-ри декември в Природозащитния център „Натура“ в гр. Враца, Р. България. Изложбата е организирана от Гражданското сдружение „Йерма-Ерма”, на чело с председателя на Управителния съвет на сдружението Слободан Цветков, преподавател по биология в пенсия. Проектът е реализиран с подкрепата на Националния съвет на българското национално малцинство в Сърбия, Природозащитния институт на Р. Сърбия и Природния парк „Врачански Балкан” от Враца, Р. България.

164

165

166

   На изложените архивни фотографии, заснети през първата половина на XX век са представени, както природните красоти и богатата флора и фауна на Поермието, така е и увековечено културно-икономическото минало на този край: на фотографиите от различни автори могат да се видят някогашната железопътна линия Ракита-Суково; мина Ерма и хидроцентрала в село Ракита; Погановски, Суковски и манастира Мущър, както и редица други забележителности.

167

168

169

   На откриването на изложбата присъстваха доц. Михаил Груев, председател на Държавна агенция „Архиви” на Р. България; Станислава Георгиева, директор на Държавен архив Перник; Петър Атанасов, журналист, специалист по екстремните спортове и мениджър на БанскоФилмФест; Наташа Панич, ръководител на Групата за образователно-издателска дейност и комуникации на Природозащитния институт Белград; Данко Йович, управител на отдела на Природозащитния институт в Ниш; Игор Петрович, управител на Природния парк „Стара планина” Пирот; Дарко Джорджевич, представител на Србияшуме. Изложбата откри директорът на Природния парк „Врачански Балкан” Николай Ненчев, а водеща на програмата на откриването бе ПР на Парка Оля Генова.

170

   Целевата група на изложбата са природозащитници, културни дейци, планинари, фотографи, които чрез общо 92 уникални фотографии имат възможност да се запознаят с богатите ресурси на Поермието. Подобни мероприятия преди всичко имат за цел да привлекат млади хора, които според Цветков, трябва да се запознаят с природата на своя край, но и с неговата култура и история. Според думите му, младите не могат да изграждат бъдещето ако не познават миналото – и то най-напред миналото на средата, в която са родени и в която живеят. Затова една от целите на тази изложба е да се развива и надгражда културата на паметта, предимно при младите хора. 

171

   Като организатор на изложбата, Цветков е изключително доволен както от самата експозиция, така и от предоставеното изложбено помещение и организацията на мероприятието като цяло. Той се надява, че изложбата във Враца ще бъде начало на плодотворно сътрудничество с „Врачански Балкан” – институция с богата традиция и дългогодишен опит. Територията на този парк е част от Националната екологична мрежа „Натура – 2000”, а сред приоритетите на Дирекцията на парка са научни изследвания, опазване на биологичното разнообразие, подобряване на условията за туризъм, образователни дейности и работа с деца и младежи. Както твърди Цветков, става дума за отличен екип от експерти, от които може много да се научи. По тази причина, гостуването им в Димитровград би било от голямо значение за всички хора, които се интересуват от природа и културно-историческото наследство, и нарочно за младите, които за това искат да научат. Очаква се да се развие сътрудничество не само със сдружението „Йерма-Ерма”, но и с други местни институции в Димитровград, които се занимават с културно наследство и опазване на околната среда.

172

   Заинтересовани посетители ще могат да разгледат експозицията до края на м. декември. Очаква се изложбата във Враца да предизвика интерес, както сред гражданите и учениците, така и сред туристическите групи, които посещават ПП „Врачански Балкан”. По покана на директорът на Държавна агенция „Архиви” Р. България доц. Михаил Груев се обсъжда възможността изложбата да гостува и в София.

 Д. Йеленков

Фото: С.Ц.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Latest comment
  • Kude je Klenat?

Оставете коментар