В ОУ „Христо Ботев” в Димитровград се проведе родителска среща на тема „Образование на български език”

В ОУ „Христо Ботев” вчера се проведе родителска среща за родителите на учениците, които за учебна 2017/2018 година ще се запишат в пети клас, с което ще започнат втория цикъл на основното си образование. Това бе повод на родителите да се представи възможността децата им да се учат и изцяло на български език, за което на срещата говориха директорът на училището Катарина Симеонов, Радко Влайков, посланик на Република България в Република Сърбия и Едвин Сугарев, генерален консул на Р. България в Ниш.

Според посланик Радко Влайков, срещата има за цел по-добре да информира всички онези, които имат колебание дали да запишат децата си в българска паралелка. Чрез записване в българска паралелка в новия етап на образованието си, децата могат да получат възможността да усвоят нещо допълнително, което, както каза той, носят в кръвта и в сърцата си. Той посочи и убедеността си в желанието на сръбската държава да гарантира правата на националните малцинства в страната, сред които е и правото на обучаване на майчин език и да създаде условия за това. Въпреки „инерцията на десетилетията”, през които в основното училище в Димитровград не е съществувала паралелка на български език, посланик Влайков посочи, че няма причина родителите да се страхуват или притесняват да запишат децата си да учат на български. Колкото по-рано се започне с подобно образование, толкова повече възможности ще имат децата за бъдеще обучение в българските университети по постановление 103, но към тези деца ще бъде обърнато и по-специално внимание от страна на България, каза посланикът.

Едвин Сугарев между другото посочи няколко основни причини защо е важно учениците в димитровградското училище да започнат да се образоват на български. Според неговите думи, изучаването на майчин език е важно заради запазването на националната идентичност, тъй като езика свързва хората и с културата, традицията, историята и ще помогне на децата един ден да заемат по-добри места в българските университети и да следват желаните от тях профили, както и да се класират в университети, признати от страна на ЕС, след което и по-лесно да намерят работа. Сугарев също изтъкна, че доброто познаване на българския език може да бъде само още един бонус, защото, колкото повече езика един човек познава, толкова повече може да просперира в професионалната сфера.

Директорът на училището Катарина Симеонов припомни, че ОУ „Христо Ботев” няма българска паралелка още от 1982 година, но също посочи, че болшинството от учителите на димитровградското основно училище са се дообразовали в България и са компетентни да преподават и на български.

Поради реконструкция на сградата на основното училище, предстоящата учебна година ще започне на 18-ти септември, а до средата на септември ще се знае дали образованието на български език отново ще се завърне в основното училище в Димитровград.

Д. Йеленков

Фото: Дияна Йеленков

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

За Dijana Jelenkov 967 Articles
Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*