Празници: Лазаровден и Цветница

Лазаровден и Цветница се честват последните събота и неделя преди Великден. В българската традиция те са празници на девойките (за разлика от Коледуването и Сурвакането, които са типично мъжки празници). Това са най-цветните и красиви момински празници, които символизират възраждащата се природа, изпращането на студените зимни дни, любовта и цветята.

Тези два празника са с подвижна дата в зависимост от деня на Възкресение Христово, защото винаги са седмица преди него. Тази година православните християни Лазаровден празнуват на 31 март, а Цветница на 1 април.

Лазаровден е свързан с редица народни обичаи. Най-известно е т. нар. „лазаруване”. Вярва се, че обичаят Лазаруване носи стопанско и житейско благоденствие. Затова лазарките, макар съвсем млади момичета, се посрещат с особена почит. Облечени в празнични дрехи и с цветни венци на главите, те носят кошнички, окичени със зеленина за събиране на дарове. Обикалят къщите с песни, пожелавайки здраве, плодородие, щастие,
благоденствие и сбъдване на най-съкровените надежди за всеки от семейството.

Празникът Цветница е посветен на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим.

Според обичаите, на Цветница момите отиват рано на реката, кършат цъфнали върбови клонки и ги отнасят в църквата, където им се чете молитва. Осветените клонки се поставят на входната врата на дома за здраве. Лазарките хвърлят венчетата си в реката и следят чие венче е най-напред. Тази лазарка се избира за “кумица” и при нея на Великден се отива на гости с пити и червени йайца. През целия ден хората се гощават и веселят.

Именници на Лазаровден са Лазар, Лазарина и Лазо, а на Цветница всички с имена на цветя като Цветан, Цветанка, Цвета, Цветелина, Цеца, Венец, Венцислав, Калин, Калина, Китка, Ива, Ясен, Лиляна, Камелия, Лилия и др.

Седмицата, която започва след Цветница се нарича Страстна седмица и всички дни от нея носят определението „велики”.

Подготвил: П. Виденов (източник: bulgaren.org/FAR)

Фото: pixabay.com

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар