Среща: София Димитров, член на детския хор „Колибри” и изключителен музикален талант

София Димитров е ученичка в трети клас на ОУ „Бранко Радичевич” в Нови Белград и второкласничка в белградското музикално училище „Мокраняц”. Освен че с много любов и талант свири на редица различни инструменти е и член на известния детски хор „Колибри”, в който започва да пее още на пет години.

Родена е в семейство, в което музиката особено се обича и почита. София още в най-ранното си детство е покорена от магията на нотите. Има и от кого да учи: по-възрастната й сестра Тияна свири на виола и цигулка, нейния брат Огньен – на пиано и акордеон, а баща й Ненад Димитров е опитен музикант, член на известния състав „Беле пчеле”. Слушайки техните изпълнения, малката София израства с любовта към музиката в душата си.

Заедно с баща си и брат си, доста рано започва да свири на акордеон и мелодика, а през изминалите две години успешно се справя и с пианото. Но това не е всичко – освен споменатите, София харесва и други инструменти, каквито са цигулката и виолата. Споделя, че най-лесна за свирене й е мелодиката, защото не изисква ползване на лявата ръка. Пианото й е любимо, въпреки че е доста по-трудно, защото според нея, произвежда най-хубав звук.

Трудолюбивата София непрестанно развива учението си – тази година ще започне да свири и блок флейта, за което смята, че ще й бъде наистина интересно. Пеенето счита за по-лесно от свиренето на изброените инструменти. Все пак й е трудно да определи кое от споменатите умения й е любимо – всичко свързано с музика, обича еднакво.

За да бъдем добри в това, което работим, винаги са нужни желание, усилие и упражнения. Ежедневните музикални упражнения на София й отнемат около един час с малки паузи. През почивните дни, когато има повече време, се упражнява и по-дълго. Тя споделя, че когато се подготвя за публични изяви работи много по-усилено, за да се получи всичко точно и хубаво.

За своето участие в детския хор „Колибри” тя разказва:

„Татко ме отведе на един техен концерт, а аз бях тъжна, че съм в публиката, а не на сцената. Тогава татко разбра, че аз всъщност бих искала да пея заедно с тях. Бях малка когато отидох на кастинга и за мен това приличаше на някаква игра, макар че всъщност не беше”.

Тя признава, че е изключително горда да бъде част от най-добрия и най-известен детски хор в страната. Освен самото пеене, прекрасни са и приятелствата, които там се създават.

„С тях е наистина хубаво и интересно и отлично се забавляваме. Обичам да пея и да другарувам с приятелите си от детския хор”, споделя тя.

Репетициите с „Колибри” се провеждат два-три пъти седмично, а преди всеки концерт – почти ежедневно. За София нито репетициите, нито ученето на детските песнички са трудност. Разказва ни, че винаги успешно се справя с ученето на всичко необходимо и добре подготвена отива на различни изяви и концерти. Единственото, което не й харесва е чакането, което понякога отнема много време преди самите заснемания.

Заедно с хор „Колибри” вече е участвала в много публични изяви. Всяка година известния детски хор има по два или три концерта в „Сава център”, както и в „Комбанк” двораната („Дом синдиката”), „Коларац”, „Ташмайдан” и Народния театър в Белград. С музикалните си изпълнения често гостуват и в различни телевизионни предавания, каквито са Новогодишната програма и Утрешната програма по РТС, предаването „Шареница”, „Белградска хроника” и други. На песните на „Колибри” се наслаждават и посетителите на „Белградския летен фестивал” („Белеф”), а освен в сръбската столица са имали прояви и в Смедерево, разказва събеседничката ни.

Хорът сътрудничи и с известни музиканти – преди няколко месеца заснеха компактдиск с Никола Чутурило – Чутура, а понастоящем участват в новия албум с детски песни на Мирко Шоуц. Освен това, гласът на София заедно с останалите малчугани от „Колибри” може да се чуе и в рекламата за известна марка вафли.

Освен в „Колибри”, малката музикантка постоянно показва таланта си в различни прояви в музикалното училище. Тази година тя започна да пее и в училищния хор. С музикално изпълнение по телевизията се представя още в детската градина, когато участва в детското предаване „Педжолино” по Студио Б.

В основното училище в момента подготвят специална програма за другарите си от България, които ще ги посетят следващия месец в рамките на програмата „Радостта на Европа”. Пред гостите ще изпеят прочутата българска песен „Хубава си, моя горо”, разкри ни София, а на нея самата й се пада честта да изпълни соло част от песента.

На въпроса ни коя е музиката, която с най-много удоволствие слуша и изпълнява, отговаря:

„Най-много обичам да пея детските песнички на „Колибри“, но и някои песни на чуждестранни поп-рок групи, особено Бийтълс. Обичам да слушам наша музика, но и японски и корейски поп-рок. Когато става дума за свирене, обичам да изпълнявам всичко, особено когато го подготвя перфектно. Обичам и Моцарт, Бах, филмова музика и някои инструментали, които ме научи татко.”

Събеседничката ни е и успешна състезателка в музикалната сфера. През 2017-та участва в три състезания в категория „пиано”, където се представи отлично. На Републиканското състезание в Земун спечели първа награда, на училищното съревнование – също първа награда (лауреат). Второ място и сребърен медал получи на Международното състезание на млади пианисти в Смедерево. Надява се, че и през тази година ще продължи в същия дух и добре ще се представи на редица нови съревнования.

В основното училище все още не е участвала в състезания, но е носител на т.н. „Емблема на читателя” („Читалачка значка”). Тази учебна година има желание да се опита и в някое училищно съревнование и разбира се, да спечели награда.

И в двете училища, основното и музикалното, София е отличничка. Любимите й предмети в основното училище са музикалното и художественото изкуство, и физкултурата, а в музикалното – пианото и солфежа, в който носи и „титлата” на най-добрата ученичка.

Освен че успешно се справя с всичките занятия, намира и свободни мигове да си поиграе и да се посвети на приятелите си. С тях обича да прекарва време в парка, както и да гледа интересни видеоклипове и анимационни филми в известни видео сайтове. Намира време и за хобита – рисуването и правене на колажи, и поздравителни картички.

И това не е всичко – събеседничката ни се занимава и със спорт, а през почивните дни тренира баскетбол в рамките на Промоцията на женския баскетбол на Марина Малкович. Както ни се похвали, и в тази област също спечели медал.

Попитахме я каква е тайната й и как успява да организира времето си така, че да успее да се посвети на всичко, което я интересува.

„С подкрепата на брат ми и сестра ми, на мама и татко, всичко е лесно и с всичко успявам да се справя”, твърди София.

Когато имаме различни интереси, не е лесно да определим кое е това, с което искаме един ден да се занимаваме професионално. Според думите на София, винаги си е мечтала когато порасне, да стане фризьорка или лекарка, но в последно време мечтите й малко се промениха: „Ще се занимавам с музика, свирене, пеене и рисуване”, сподели плановете си, но остави отворена и възможността след няколко години – отново да си промени мнението.

Със семейни връзки София е свързана с Димитровград – оттук е потеклото на родителите й, тук са и много от роднините й. Какво представлява за нея това малко градче, стотици километри отдалечено от града, в който живее?

„Много обичам Димитровград и обичам да идвам при баба и дядо. Всяка година идваме през ваканцията и тогава виждам братята си и останалите роднини. Тук имам и приятели, с които прекрасно си другаруваме. Често казвам на татко, че бих обичала да живеем в Димитровград, тъй като наистина много ми харесва”, завършва тя.

  Д. Йеленков

  Фото: От албума на Ненад Димитров

Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар