Тази снимка е от семейния архив на Славчо Антов, актьор от царибродския театър. Сложена в рамка, тя представлява фамилна и историческа ценност, която той пази в своя дом и сърце с дълбоко уважение. Тя е запечатала лицата на музикантите от 25-ти пехотен Драгомански полк от 25 октомври, 1911-та. Централната фигура с бастуна е капел-майстора и основоположник на духовата музика в Царибродско Тодор Наумов.

Илия Антов, дядото на Славчо Антов е в средния ред, третия от ляво на дясно. Той е военнослужещ в царибродските казарми и един от повечето царибродчани, които са свирели по ноти тогавашната военна музика. Умира през 1929-та.

Дядо Илия Антов е потомък на прочутия Цветко, който е имал хан. В този хан се е укривал Васил Левски на път за Белград и именно в този хан е открито първото българско училище в Цариброд. Бащата на Цветко е Ивко, който още в началото на 19 век слиза със семейството и стадото си в Цариброд от старопланинското село Сенокос. Ивко бил трудолюбив и умен и бързо забогатява. Купува си воденици в местността, която и до ден днешен се нарича „Ивкови воденици“.

Родово наследство, което оставя той от тогава до днес е многобройно и от него водят началото си много царибродски фамилии.

  Слободан Алексич, Белград

Фото: личен архив на Славчо Антов

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин “, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

 

Написал/ла

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Без коментар

Оставете коментар