Sajam manjina u Beogradu: Bugarsku manjinu predstavljao Nacionalni savet Bugara i Bosilegrad

U Hali 5 „Beogradskog sajma“ održan je Sajam nacionalnih manjina Srbije. Na preko 30 štandova učešće je uzelo 28 nacionalnih manjina i 23 Nacionalna saveta. Bugarsku manjinu predstavljao je Nacionalni Savet Bugara u Srbiji i Bosilegrad, koji su se prikazali gastronomske specijalitete i folklor iz bosilegradskog kraja.

Slično je bilo i na štandovima drugih manjina, sem što su Romi, Hrvati i Bunjevci, koji su imali dva štanda pokazali i svoje izdavaštvo.

Deo sajma manjina  bila je „Žikina šarenica“, na čijoj je bini i pred kamerama „TV Pink“ svaka nacionalna manjina pokazala svoje folklorno umeće, njegovo bogatstvo i svoju kulturnu specifičnost.

Treću godini zaredom ovaj događaj pod nazivom “Složni mozaik Srbije” organizovala je Kancelarija za ljudska i manjinska.

Slobodan Aleksić, Beograd

Foto: Slobodan Aleksić

За Slobodan Ćosa Aleksić 198 Articles
Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*