Яна Стоименов, успешна шахматистка: „Работете упорито и резултатите няма да изостанат”

Яна Стоименов е третокласничка в основно училище „ХристоБотев” в Димитровград. Тя постигна значими успехи в сферата на шахмата каточлен на шахматния клуб „Цариброд”, въпреки че е само на девет години.

Както сподели пред портал ФАР, започва да изучава тайните на шахмата когато е само на пет годинки. Шахматът е спорт, който може би в днешно време не е сред най-популярните между децата и младите, но не е необикновено, че събеседничката ни се е заинтересувала от него още в ранното си детство.

„В моето семейство любовта към шахмата се предава от поколение на поколение. Най-напред шахмат играеше дядо ми, след това баща ми, по-голямата ми сестра, а сега и аз. Вярвам, че и по-малката ми сестра ще тръгне по нашите стъпки”, споделя Яна.

Тя ни разкрива, че лесно е овладяла играенето на шахмат.С първите правила се запознавала по интересен начин, чрез един вид детска игра.  Много й е помогнал баща й Роки Стоименов, голям почитател и треньор  по шахмат. От тогава, посочва Яна, за нея вече нямало препятствия, които да я накарат да се откаже от напредъка си в играта.

Най-често играе със свои връстници, но понякога показва уменията си и в шахмат партии с по-възрастни и опитни играчи. Според думите й, най-интересното в играта й е да решава различни шахматни проблеми, а трудно й е когато се изправи срещу позиция, която не й е позната.

В първи клас на основното училище Яна започва да се опитва и като състезателка в областта на шахмата. Участва в съревнования на всички равнища – училищно, окръжно и регионално, както и на първенството на централна Сърбия, на републиканското състезание, но и в различни съревнования в съседна България.

На състезанията се представя изключително добре и постига значими успехи – на окръжното съревнование в Пирот като първокласничка печели първо място, а същото постижение осъществява и следващата година. Както посочва, най-много се гордее със завоюваното второ място на кадетското първенство за момичета, което се проведе 2017-та година в Крагуевац, както и със същата позиция на Откритото първенство на България, което се състоя 2017-та в българския град Приморско.

Яна счита, че участието е най-важно, но не крие и радостта, която изпитва когато спечели медал или купа.

„Постигнатите успехи означават много за мен, дават ми воля и ме мотивират още повече да се трудя и да напредвам”, казва събеседничката ни.

Както всеки други спорт, шахмата трябва да се играе и тренира ежедневно, за да се постигат добри резултати, споделя Яна. Но, това нее единствения спорт към който изпитва интерес. Успешната шахматистка обича и волейбола и има желание да започне да тренира.

Извън спортната сфера Яна се интересува и от музика. Тази година започна да учи пиано в основното музикално училище „Драгутин Гостушки”. На въпроса ни как избра точно пианото, отговаря:

„Избрах този инструмент, тъй като още като съвсем малка гледах по-голямата ми сестра Анджела как свири на пиано на различни концерти и участва в състезания. С нетърпение очаквах деня, когато ще се запиша в музикалното училище и ще тръгна по нейните стъпки.”

Освен музикалните си изяви в самото училище, Яна се представи и пред по-широка аудитория в рамките на годишния концерт на ученици на музикалната школа „Драгутин Гостушки”, който се състоя в Димитровград на 22 декември. Тя изпълни една от любимите си композиции – „Злато мамино”.

„Бях много развълнувана и притеснена преди началото на концерта, но щом започнах да свиря – притеснението изчезна и изпълних композицията без грешка. След тази проява ме очаква и състезание, както и участие в концерт по случай 8 март”, разказва Яна и добавя, че упорито ще продължи да се упражнява и в музикалната сфера и се надява на добри постижения в бъдеще.

Както сподели, освен споменатата „Злато мамино”, най-много обича да изпълнява мелодията на „Индиянска ратна игра”, а освен това обича да слуша рок музика.

Като третокласничка в основно училище „Христо Ботев” Яна е отличничка, а любимият й предмет е математиката. Когато не се занимава с училищните занятия, шахмат или музика, в свободното си време обича да си играес по-малката си сестра Ваня. Тази учебна година намери и ново интересно хоби – фолклора. Тя стана член на местното КХД. Както посочи, има голямо желание да продължи да се занимава и с фолклор.

Като един от своите идоли посочи учителя си по пиано Саша Алексич, тъй като, както ни каза, той може да изсвири без проблем всяка една композиция. Въпреки че все още има достатъчно време да избере бъдещата си професия, в размислите за бъдещето на Яна главна позиция заемат двете й велики страсти – шахмата и музиката. Когато порасне би искала да стане известна шахматистка или преподавател по пиано, сподели тя.

На връстниците си и читателите на портал ФАР поръча:

„Никога не се предавайте, работете упорито и резултатите няма да изостанат!”

  Д. Йеленков

  Фото: От албума на Яна Стоименов

Текстът е част от проекта „Млади таланти“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар