Ка се Цариброџање веселе земља се тресе

Цариброџање, госје на Царибриброџање, пријатеље на Цариброџање и сви онија који обичају Цариброд, сношка се у Дом Војске у Београд, баш убаво изоратише, изиграше, испојаше и провеселише.

This image has an empty alt attribute; its file name is 223-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 224-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 225-1024x680.jpg

Има теквија моменти ка од самото начало тргне све ко што требе. Од онија који организују, оркестарат, коме све пооди за мерак – од свиркуту до тупанат, па до онија што служе манџете и пијал`кат и накрај и онија који у това уживају и који су за това дошли.

Тека беше и сношка, на тријесту „Царибродску вечер“, „Зарезоју“ или први „Дани Цариброда у Београд“ (кој ко обича), ка ти је све л`ко, убаво и весело.

This image has an empty alt attribute; its file name is 226-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 227-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 228-768x1024.jpg

Оркестарат од ко поче, окол седам, па до два не стану. Свирили су све. Од Тројанку до Каљинку, а најмного шопска ора.

Госјете из КУД „Шпанац“ тека одиграше „сплет Димитровград“ да се некоје царибродсће играорице вануше за главу. Некоје да, ама сви не. Нарочно Шпира, кој стиже и да свири и да поје и да игра и Небојша Виденов, кој пак организува вечерту и пази да све буде по табијет, ама и одигра ко коловођа једно „Тројно мушко“, та ни обели образ.

А „Царибродсћијат оркестар“ ко да свири на своју свадбу. Тека њим се покара та сви од Сашу, Шпиру, Батка, Микија, Укинатога… напрајише текв урнебес да че мора да мине доста време да га повторе.

А т`ги па узе микрофонат, наш „Цариброџанин“ из Софију, Краси „Гласат“ (Красимир Аврамов) та ни утренчи. Не се знаје кво по убаво поје Том Џонса, Џемс Брауна или баш старе б`лгарсће традиционне песне.

This image has an empty alt attribute; its file name is 229-1024x579.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 230-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 231-1024x680.jpg

А са да кажем нешто и за манџете да не загомиљамо ко што по нећигаш умејемо. Шушеницете отличне, сирењето и кашкављат с`што, ама најмного легоше „црвените заплеси“ из „Пчелу“ , тека да фала и на општину и на овија што су се постарејали да опитамо наше од „Стару планину“, до „Стару појату“ и „Пчелу“.

Имамо и госје. Наша брајћа из панчевачко „Шопско оро“,“ Шар планина“ и Маћедонско завичајно удружење. Дојде ни и господин Радко Влајков, амбасадор на Б`лгарију у Белград и конзулат, господин Георги Христов.

This image has an empty alt attribute; its file name is 232-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 233-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 234-1024x680.jpg

На крај избрамо и кој че је у „Паметник“ домаћин за следваштуту годину. И сламката се паде на Ацу Ђуринога-маестро Алекснадар Ђуров, там`н да позабоваримо ко ни је убаво било и напрајимо још једну веселу дружбу.

И нај на крај. Јед’н на мојту масу, пивнул вече каже:

– Ка се Цариброџање веселе земљата се тресе!

Тека је мислим си. Нарочно ја и ти. По отромавели и одртели. Него има млади који че прод`лже и нема да позволе да се тија убав адет угаси.

Слободан Алексић Ћоса, Белград

Фото: Петар Алексић / Добрила Илијев

За Slobodan Ćosa Aleksić 298 Articles
Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*