Сношка седенћувамо

Надокрајћу се збрамо и на седенћу. Нема ни много, петнестина који се горе-доле познавамо, ама сношка се изоратимо та се стварно и запознамо. Говоримо најмного за Цариброд. Ко је било, ко је са, ко би требало да буде. Оратимо си и за нас. Кој куде је и кико је, а говоримо и за тија који несу дошли.

После ни Небојша Виденов, преседател на „Паметник“ распраја за това удружење, кво је до са напрајило, кво се готви да праји са набрже, а кво по нанатам, ка дојде време и се зберу силе, урутће и ћисија за това.

Главното је да се има идеја, да се по било кој начин зберу или паре или инструменти и да се најде човек , па да си па врнемо духовоту музику у Цариброд, понеже и фествалат на духовите оркестри је напрајен с това намереније и с туја цел.

This image has an empty alt attribute; its file name is 271-1024x683.jpg

После се по окопитимо, па почемо да си распрајамо кво не би било лоше да напрајимо. Готово си сви рекоше да би за начало најубаво било да си напрајимо турнир у беолот, стару игру на карте која се пол`ка губи, па неје лоше да се опитамо да ђу сврнемо.

После се па опитамо и да свиримо и да појемо. Оно, ко да кажем, не испаде нешто нарочно, ама меџу човеци који си не замерају и това мину убаво.

Накрај се додумамо да се па видимо точно за месец, у прв четвртак у април, на исто место и у исто време од седам увечер при Сашу и Боку, у ресторан Тетротеку, који су много важан дел на това цариброско седенћување по Белград.

А да. Замалко да забоварим. Имамо и госје из Ужице. И они ни дадоше покрепу за све што смо намислили и се обешташе да че ни помагају. Тека је това меџу човеци који оче да си не замареју и да си помагају.

Слободан Алексић Ћоса

Фото: Петар Алексић

За Slobodan Ćosa Aleksić 294 Articles
Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*