Тони Денкович – Духът на тениса отново в Димитровград

   Актуалният треньор на ТК Цариброд Тони Денкович е роден през 1972 година в Пирот. Любовта му към тениса тегли корените си още от детството му, от времето, когато като шестокласник е купил първата си тенис ракета в Сплит и заедно с другарите си, любители на белия спорт, помага да направят първия тенис корт в Пирот. Като деца са играели тенис на улицата. По-късно, когато в Пирот се създадоха условия за по-сериозно занимаване с този спорт, започва да играе под ръководството на треньорите Миодраг Пешич и Момчило Митич и става един от първите членове на пиротския Тенис клуб и Школата по тенис. Според неговите думи, времето, в което е започнал да се занимава със спорт, е била „ерата на Борис Бекер, Иван Лендл, Стефан Едберг, Андре Агаси и нашия Боба Живоинович“, а Бекер е бил най-големия му идол. Като тенисист, Денкович е играл в Ниш, Белград, Нови Сад, Суботица, участвал е в три държавни първенства, а на турнирите в СФРЮ е спечелил и три медала. В по-скорото минало, преди шест-седем години, е участвал и на турнира в Бела Паланка.

143

   Оказва се, че истинското му призвание е била професията на треньор по тенис. 1995 година решава да се запише на Факултета по спорт и физкултура в Ниш, т.е. във Висшето треньорско училище, отдел тенис. Преподавател по професионалните курсове му е била Йелена Генчич, пръв треньор на Новак Джокович. Като част от задължителната практика, обучавал се е в нейния Тенис лагер на Копаоник, а след завършването на висшето училище известно време работи в този лагер и като помощник-треньор. Като треньор започва да работи през 2000 година, а от 2004 до днес интензивно и непрекъснато се занимава с тази работа: бил е треньор на ТК Пирот, ТК Бабушница, ТК „Никита Ремизиянски“ от Бела Паланка, а от април месец тази година е и официален треньор на ТК Цариброд. Притежава и лиценз на ТСС, което е необходимо за тази работа, но казва, че в тази област е нужно и постоянно усъвършенстване, поради което посещава и семинари. Кое е по-изискателно – да играеш или да бъдеш треньор? Денкович твърди, че и едното и другото е трудно, но смята, че ролята на треньор все пак е по-изискателна:

   „За да играете, трябва да бъдете физически подготвени, да имате кондиция, умствена сила, трябва да тренирате, да вложите много време и труд. Все пак смятам, че треньорът носи по-голяма отговорност – спортистът винаги очаква нещо от треньора. Самият спортист не може да види грешките си, треньорът е този, който трябва да го насочи, да му покаже как да се държи, да му помогне.

144

   Когато става дума за работа с деца, за да доведете едно дете на четири или пет години до класическия тенис корт са нужни около три години интензивен труд. Това е дословно като да учите дете да ходи: и ние ги учим как се държи ракетата, как да се държат на игрището, как правилно да се движат… Трябва да им пренесете цялото си знание, опит и умение, както с думи и пояснения, така и визуално и с демонстрационни упражнения.“

   Въпреки че работата на треньор не е лесна и, както казва, често изморява повече психически, отколкото физически, вложеният труд успешно се компенсира с добрите резултати. От 2000 година до днес чрез неговите школи по тенис са минали почти триста деца. За десет години работа в Бабушница е тренирал много добри спортисти, които отлично са се показали на различни състезания в Сърбия, а казва, че и в Пирот е работил с голям брой талантливи деца.

145

   146

   Нарочно изтъква Урош Йович, държавен шампион на Сърбия в категория до четиринадесет години и член на сръбския национален отбор в същата категория, и Лазар Раденкович, който, след школата по тенис на Денкович, за известно време продължи кариерата си във Франция, а сега е шестнадесети на листата на ТСС в категория до шестнадесет години. И двамата много успешно се представят и на международните турнири. Сред участниците в школите на Денкович, състезатели със забележителни успехи са и Алекса Чирич, Филип Иванов, Неманя Стефанов, Мила Джорджевич… Прекрасно усещане е когато спортистите, които тренирате, постигнат голям успех:

147

   „На успехите на децата, с които работя, най-много се радвам, когато им видя усмивките, когато видя медал или купа вдигнати в ръцете – това за мен е най-голямата награда. Най-мило ми е когато видя, че те са щастливи“, казва Денкович.

   Според думите на събеседника ни, в тренирането на тенис няма възрастова граница: това е спорт за всички от седем до седамдесет и седем, стига да имат афинитет към него. С тренировките може да се започне вече на четири години, а вече на шест години детето може да играе тенис доста успешно. Когато става дума за деца на предучилищна възраст и деца в началното училище, достатъчни са две или три тренировки от четиридесет и пет минути на седмица, тъй като е трудно по-дълго да се запазят вниманието и концентрацията на децата. Докато с рекреативен тенис можем да се занимаваме всички, за състезателно ниво са нужни не само сериозен труд и индивидуални тренировки, но и генетично предразположение, което обикновено наричаме талант:

148

  „Гените са много важни. Примерно, невъзможно е да вградиш на човек определена моторика на ногата. Ако той с гените си не е наследил подобна моторика от родителите си, с труд и тренировки можете да го ускорите до определена степен, но това не е достатъчно за голями постижения в един върхов спорт“, твърди Денкович.

149

   Въпреки че тениса е основното му занимание, първият спорт, с който се е запознал е каране на ски, и още на шест години е бил скиор в Ски-клуба „Миджор“ Пирот. Казва, че и днес кара ски рекреативно. Освен тениса, това е може би и единственият спорт, в който може да си представи себе си. От единадесет години паралелно с тениса се занимава и с фолклор, а играл е в тогавашното КУД „Предраг Бошкович Павле“ в Пирот.

150

   Смята, че в днешно време хората спортуват недостатъчно, а това явление е еднакво разпространено и сред децата и сред възрастните. Твърди, че в неговото време, което е било далеч от съвременната ера на компютъри и мобилни телефони, не е имало дете, което да не се е занимавало с някакъв спорт, и добавя:

   „Всички трябва да се постараем максимално, както родителите, така и учителите и преподавателите, да отделим децата от компютърите и да ги доведем на спортните игрища. Полезно е да научат нещо за определен спорт, а кой знае – може би точно някой от тях е неоткрит талант, способен да постигне големи успехи.

   С целта да се промовира тениса като спорт, за който хората би трябвало повече да се интересуват, ТК Пирот организира различни работилници, както и акции, в които треньорите посещаваха училищата и организираха тенис мачове по време на часовете по физкултура.

151

  Все пак, в школите по тенис се записват все по-малко деца. По едно време, школата на Денкович в Бабушница в началото си е имала седамдесет и осем участници. Тази година в Димитровград за школата се заинтересоваха само двадесет и седем деца, а тази цифра през лятото падна на единадесет. Но, треньорът смята, че такова намаление на броя на децата е нормално, понеже на края остават само най-упоритите. Въпреки че е очаквал по-голяма заинтересованост, казва, че е доволен със спортния талант и труда на онези, които останаха, а от единаестте, които редовно тренират, четирима вече претендират за състезателно ниво. Според него, в Димитровград има деца, които би могли по-сериозно да се занимават с тенис и очаква нови кандидати на пролет, когато ще се приемат нови членове.

152

   Сътрудничеството с ТК Цариброд за Денкович има особено значение, защото една част от живота му е била свързана с Димитровград. Ангажимента му в местния спорт представлява и завръщане към този град, с който, както разкрива, го свързват изключително хубави спомени от училищните му дни. Тъй като, възхитен от умението на своя дядо майстор, от малък се е интересувал от машиностроенето, записал се в тогавашната Гимназия „Йосип Броз Тито“ в Димитровград, която по това време е предлагала и специализирано машиностроително образование. Димитровградската гимназия е завършила и сестра му, която по време на образованието си е живяла при професора по български език Властимир Вацев. Фамилията на Денкович развива семейно приятелство с Вацеви, и това става една от струните, които го свързват с този град. Освен това той ни разкри, че в околността на Димитровград често идва и поради едно од своите хобита – риболов в успокояващия амбиент на Смиловските     язовири.

153

154

 Д. Йеленков

Фото: Славиша Миланов, от албума на Тони Денкович

Рубриката „Мост на приятелството“ е съфинансирана от град Пирот в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране за 2016 г. Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар