БТФ 2016: „Последният страстен любовник“ на сцената на театър „Христо Ботев“

   На сцената на театър „Христо Ботев“ в Димитровград снощи се представи Театър „София“ от София, с изпълнението си на пиесата „Последен страстен любовник“.

   Едноименната комедия на Нил Саймън, известен американски театрален писател и сценарист, бе написана през шестдесетте години на миналия век, но темите, които обработва, явно все още са интригуващи. По текста на Саймън, преведен от Милена Сотирова, драмата е режисирана от Николай Поляков, а ролите успешно изиграха актьорите Юлиян Рачков, Милена Живкова, Дария Симеонова и Лилия Маравиля.

42

   Какво се случва, когато един мъж на средна възраст, изпаднал в безразличие и монотония на всекидневната си работа и дългогодишен брак, реши поне за няколко часа да промени живота си и да изпита истинска възбуда и авантюра? Ако този мъж е Барни (Юлиян Рачков), шефът на малък рибен ресторант в Ню Йорк, ситуацията ще е доста комична, а за главния герой в един момент ще се превърне е особен вид агония.

43

   44

  В опитите си промяната в живота да потърси в изневеряването на съпругата си, Барни попада на редица странни жени, с които не успява да осъществи своя план:  Илейн (Милена Живкова), огорчена от живота любителка на уиски, цигари и леко забавление с непознати мъже, Боби (Дария Симеонова), налудничава актриса и певица в опит, с още по-налудничави преживяни истории, и Джънет (Лиля Маравиля), лоялна моралистка изпаднала в депресия. Преминавайки със всяка от тях през различни комични сцени, често изпълнени с ирония и сарказъм, Барни сякаш преминава и през особена еволюция, превръщайки се от несигурен мъж пълен с комлекси до страстен любовник който знае (или поне мисли че знае) какво иска.

45

   Смехът, който ни предостави това леко провокативно представление, беше колкото искрен, толкова и горчив. „В Ню Йорк има три луди жени, и аз попаднах на всичките“, оплаква се на съдбата си главният герой в един момент на пиесата. Но на зрителя е съвсем ясно, че „лудите“ не са само трима, нито са само в Ню Йорк – те са навсякъде около нас и между нас, дори и в нас самите.

46

   Героите, загубили смисъла си, бягайки от различни недоволствия и комплекси, заслепено търсят този смисъл някъде, където него го няма; и въпреки смешните ситуации, в които изпадат, можахме да усетиме, че под хуморните маски на комедийните си роли те са просто едни жалки, объркани и изморени човешки същества. Преминавайки чрез някакъв вид катарзис, Барни все пак осъзнава къде е смисълът. Но, това е една пиеса, една комедия – а въпроса е: да ли и в живота ще стане същото?

47

 Д. Йеленков

Фото: Ивица Иванов

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар