29. новембар: Сећање једног пионира!

   Сечам се, ко јучера да беше!

   Пош`л сам сабале у школу, раскопчан! Оно студ, дувка ветар, ама ја се неподавам. Идем све с големи кораци, не обрчам главу, гледам напред, с подигнут нос, ама с очи све време снимам лево-десно, да видим кој ме види, кој ме гледа.

477

   На пола пут до школуту, закопча средњата дугметија, арне се смрзо. Ама ко видо да ми иде некој у сусрет, одма се разкопча пај – да ми се види кошуљата. Она бела, испеглана, л`шти се. Малко ми големшка, ама нема везе, и ја сам са голем. Четврти разред, значи најголем!

479

   Заборави да ви кажем, дан`ска је 29. новембар. Голем празник је. Пош`л сам на приредбу у школу. Че примамо нови пионири. Не памтим баш ка ми станумо пионири, кроз маглу се сечам да ми некој четвртак врзује црвену мараму на шију, да си турам плаву капицу и трчим да најдем огледало да се видим. А тија големите, четвртаците, они ни се смеју, па се праве важни. А ја си мислим, ка ли че ми станемо најголеми пионири, тека да будемо важни. А оно те, мину време, станумо.

479 480

   И са, студ-не студ, знаје се кво је пионир, па још у четврти разред. Никво закапчање! Да ми се види и кошуљата и марамата. И капата ми је на главуту. Не ми варди ушите, стануле су ми црвене ко марамата, ама нема везе, још малко и сам стигал.

481

   У школуту много народ, сви дошли нас да виде. Добро, покре нас и прваците и другата деца. Ама ли смо ми са у четврти клас, ми че врзујемо мараме на тија малите и они ни мора слушају. Тека каже учитељица. Че има и друђи госје, из месну заједницу, из некве организације, општину… Убаво смо научили рециталат и песмицете. Вежбали смо свак д`н.

482 483   Е ђу учитељица ми ћимка, време је да се наредимо. Не могу више да ви пишем, че почиње представа, сабрал се народ.

   Прво Хеј, Словени…

484

485

М. Миланов

Фото: Виртуален музей Цариброд

Marjan Milanov
За Marjan Milanov 10 Articles
Роден е през 1978 година в Димитровград, Желюша, където пракарва детството си и свършва основно и средно училище. От 1997 година живее в Ниш, където свършва Английска филология във Философския факултет. Работи като преподавател по английски език. Стихотворения и разкази побликува в няколко литературни списания, стихосбирки и сборници на разкази. Голям е почитател на комикса, а статии за комикси пише в списанията Стрипотека, Градина, Strip-Pressing, Pressing, Pressek, както и в няколко специализирани интернет портала. Участва в организирането на фестивала на комикса Нифест, и един е от организаторите на фестивала Стрипорама, който се провежда в рамките на Nisville jazz фестивала. Получава награда за най-добър сценарий на Международния салон за комикси в Белград през 2015 година за комикса „Писмо”. Занимава се със журналистика като хоби от 2002 година, най-напред като водещ в Студио 2 на Радио Ниш, а след това работи като журналист и заместник на главен редактор в студентското списание Pressek. От 2009 година започва с редактиране на своя блог „Парадоксия”, и любовта си към журналистиката пренасочва към интернет пространството. Опитът на журналист и блогер ползва за основаване на блогът и групата във Фейсбук „Виртуален музей Цариброд” през 2012 година. Вече няколко години тази група събира всичките тези, коити Цариброд носят в сърцето си, без оглед на това дали живеят там или не; всичките, които се интересуват за историята и ултурата на града, за забележителностите му и известните личности, за неговото минало, настояще и бъдеще. Благодарение на „Виртуалния музей Цариброд” роди се идеята за раздвижването и изработка на дигитален архив „Царибродски периодичен печат”.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*