Соня Атанасийевич е писателка, която живее и твори в Белград, но по потекло е от Димитровград. След шест публикувани романа и един сборник с разкази, белградското издателство „Плато” публикува и новият й роман „Голямата лъжа”.
Романът, разглеждащ съвременната тематика за човешкия свят, в който злото е подтиснало добротата, морала и съчувствието, е разказан от необикновената перспектива на ембрион, който поради природата на човека и обществото решава да не се роди. Според думите на редакторът Наташа Анджелкович, романа „Голямата лъжа” е „остра критика на обществото и обезпокоително предупреждение и покана към всички нас да застанем на пътя срещу неконтролираното потискане на човещината и традиционните стойности”.
Авторката Соня Атанасийевич описва своя роман като „съвременна, градска история, която изследва как неолибералният капитализъм и дълбоко нехуманно, а технологически силно развито общество въздейства на семейството, на любовта, на свободата на човешкото същество”.
Романът е отпечатан в тираж от хиляда екземпляра. В момента може да се закупи в книжарницата „Плато“ в Белград и чрез сайта www.plato.rs, а скоро може да се намери и в книжарниците Вулкан и Делфи. Официалното представяне на романа „Голямата лъжа” е предвидено за 22-ри декември, когато в клуба на „Плато“ в Белград за книгата ще говорят редактора Наташа Анджелкович, литературния критик Васа Павкович и психиатъра др Оливер Видойевич.
Биография: Соня Атанасийевич е родена през 1962-ра година в Лебане. Завършва Икономическия факултет в Белград. По майка си и баща си води потекло от Димитровград. Живее, работи и твори в Белград. Дългогодишен журналист е в Танюг, а сега успешна писателка на свободна практика, която пише романи, разкази и есета.
Автор е на романите „Те останаха”, „Червеният кръг”, „Бягство от аквариума”, „Портокали за Божана”, „Кой уби Алфи”, „Въздушни хора”, „Голямата лъжа” и сборника с разкази „Крилата тъга”.
Носител е на наградите „Златен Хит Либър” и „Бранко Чопич”. Литературните й творби имат номинации за наградите НИН, „Женско перо”, „По стъпките на Исидора” и „Мирослав Дерета”.
Прозата й е превеждана на английски, български, румънски и македонски език.
Д. Йеленков
