Православните християни, които уважават Юлианския календар, на 19-ти декември честват паметта и името на Свети Николай Чудотворец, архиепископ Мирликийски и един от най-почитаните християнски светци. Празникът е наричан от народа Никулден или Свети Никола.

   Житието разказва

   В църковните книги четем, че Свети Николай е роден през 3-ти век в Патара (днешна Мала Азия). Свидетел е на жестоки гонения на християните и присъства на историческия “Първи вселенски събор” в Никея, където е създаден символът на вярата. След праведен монашески живот е избран за архиепископ на град Мир (Ликийска област). През целия си живот се отказва от материалните облаги и ги раздава на бедните, защитавайки ги със словото на вярата и истината. Умира през 342-ра година след Христа. Светите му мощи днес се пазят в италианския град Бари.

   В православната вяра, името на светеца Николай означава “Побеждаващ или Победител”. Той е покровител на семейството, дома и добротата; на морета, езерата, реките и на целия подводен свят. За свой патрон го почитат също моряците и рибарите. Преди да го канонизират за светец той бил лихвар, който тайно помагал на бедните, като раздавал богатството си. Затова Никулден е и празник на банкерите и търговците.

   Народното поверие и трапезата

   Никулден заема важно място в празничната традиция. Според народните вярвания, светеца причинява бурите и ураганите в морето и затова на Никулден всички кораби не излизат в морето. Преданията още разказват, че е спасил една лодка от потъване като запушил дупката й със шаран. Затова задължителен елемент в обредността през този ден е приготвянето на рибни гозби. На празничната трапеза се поднася специално ястие – рибник, приготвено от прясна риба, най-често шаран, като курбан за преживяно нещастие, за здраве и благополучие на къщата. В деня на Свети Никола се приготвят обредни хлябове, които се украсяват с образа на светеца, както и постни ястия – варена царевица, жито, постни сърми, чушки, боб. На Никулден трапезата не се вдига цял ден и всеки гост добре е дошъл.

   Костите на никулденския шаран не се изхвърлят, а се изгарят или пускат в реката, защото се вярва, че така ще се умножи плодородието и ще се опази семейното благополучие. Костта от темето на шарана, която е във формата на кръст, възрастните жени пришиват на шапките на децата. Има вярване, че костица от Никулденския шаран, скрита в портмонето, помага то да бъде  по-пълно през годината.

   В народната представа от Никулден започва същинска зима. Свети Никола носи и първият сняг – разтърсва дългата бяла брада и от нея изсипва първите снежинки. Известна е поговорката: “Днес му е денят, утре му е снегът”. На този празник се правят предсказания за времето и бъдещата реколта. Обредността през този ден има и сватбен характер. Вярва се, че светецът помага на младите хора да се оженят. Заради това девойките, които ще се омъжат ходят сутринта на църква.

   Никулден днес

   На този ден храмовете се изпълват с вярващи за тържествена Света Литургия и за преклонение пред иконата с изображението на светеца. В Западна Европа също отбелязват деня на Свети Никола. Празникът честват и православни и католици в църквата в италианския град Бари, където са съхранени мощите на светеца.

   Повечето хора знаят, че първообразът на съвременния Дядо Коледа е точно свети Николай. Историята за възникването на Санта Клаус (Дядо Коледа в Западния свят) идва от много източници, но доста от тях смятат, че прототип на добрия белобрад дядо, който носи подаръци на децата е точно този светец. В Холандия и Белгия този ден е особено важен за децата. В нощта срещу празника малчуганите оставят обувките си с надеждата добрият светец да ги напълни с лакомства и подаръци.

   Тъй като пази моряците от буря, дори на всяко пристанище има икона на светеца, като например в Одеса, Торонто, Ню Йорк, Варна, Бургас и други градове, където на празника корабите правят кръг и свирят корабните сирени.

   В Сърбия Никулден е всенароден празник и най-често празнувана „слава”, а в чест на светеца в България са построени стотици църкви. На празника повод да почерпят имат всички, които носят името на светеца – Никола, Николай, Никифор, Никанор, Николина, Николета, Ники, Нина, Ненка, Кольо и производни или близки до името. На празника, за да уважат именника в дома му, идват близки, приятели и познати, за които не е задължително да са били поканени предварително.

Подготвил П. Виденов

Фото: Микан Андреев

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар