„Царибродско вече 2017“ на 14 февруари в Белград

   Време је да се зберемо, погледамо и пребројимо. Да га зарежемо и нарежемо се ако требе, али не и да га зарезујемо.

   Иде ни Зарезоја! На нас у Белград това че ни буде ваљда 25. пут ко пазимо стар царибродсћи адет кој је и у Цариброд за сажаленије скоро утекал.

   У теје наше двајесе и пет или и повече године, од Зарезоју до Зарезоју имало је све. Имало је војна, имало је инфлација, мобилизација, имало је да се растури држава, да дочекамо демократију, да ни и од њу заболе глава, имало је и погребенија, свадбе и увеселенија. Имало је и да се смени генарацијата и да тија што су почели сас Зарезоју у Белград су са вечим само успомена и ни гледају од друго место.

   Тека је с`с Георги Иванова – Гошу Ћиркова, кој је прославу на Зарезоју прв замислил и дочекал да ђу прослави, тека је  с`с Слободана Сотирова кој је много обичал што се збирамо на Свети Тривуна, тека је с Драгана Максимовића – Максу, кој обнови адет ка га „лоше време“ и санкцијете пресекоше.  Нешто је однела биологијата,  а нешто стану изневерће и това је ваљда Бог узел.

   Е са ко је, да је. Важно да се ог`њат не гаси, да су тија што су почели „заразили“ друђи  по млади и да се конацат не прећида. Од њи је почел и адетат да се некој брине за организацијуту и да ока и кани Цариброджање да дојду. Окали су се домаћини на славуту,  а са ђи окају кметове.

   Еве који су били од началото 1991. Прво Василка и Новица Младенови у „Метропол“ ка је имало ја мислим 300 човека, по њи Стојко Стоименов  у „Три лађара“, па Мита Гелев и Веска Првановић у „Метропол“, па 1994.  па у „Метропол“, ка је бил домаћин Цеко Каменов. Следеће 1995. и 1996.  неје имало шопско или царибродско вече ко смо га окали и ко га и са некоји окају.

   Наставимо га 1997. ка је уведена и иконата, а домаћини су били Драган и Гордана Максимовић. Сабрамо се у кавену „Реванш“. По њи сам бил ја исто у „Реванш“, па два пути по ред  Дуле и Берта Медићи. Први пут у „Реванш“ а друђи у „Модерну гаражу“.

   По њи су домаћиње били Бађете, Гелев и Васов у „Вардар“ и у „Трандафиловић“, па т`ги Сашко Манолов на стадиончето у Раковицу, па Чеда и Добрила у „Рубин“ до станицу, па Драган-Гица Јовановић и Нена у „Језеро“ на Аду, па Слободан и Драгана Сотиров па у „Реванш“, па Дуле и Нада Јовановићи у „ЛМ“, па Емин и Дивна па у „Језеро“, па Ивица Кметат у „Душановачћи цвет“, па Александар Саша Петров у „Видовдан“, па ја два пути по ред нес`м додил и това у „Бунар“ на Душановац ка је домаћин бил Пецко и на „Хиподром“ 2011, ка је домаћин бил Зоран.

   После је било у „Милошев конак“ ка су кметове били Гордан и Бојан Велеви, па после па у „Три лађара“, дека је домаћин бил Небојша Виденов- Мајски, па после је бил Раша, али на „Хиподром“, па брат му Бане у „Милошев конак“, па кмет па стану Небојша Виденов-Мајски, наново у „Милошев конак“ и са би требали па да се зберемо  с`што у „Милошев конак“, а кани ни домаћин Саша Богдановић-Боги.

   Кој оче, а ја се надам да че ни има доста, нека му се обади на телефон 063 84 73 796 или нека си понесе два иљаде динара и нека си директно дојде 14.02. у вторник окол седам увечер или малко по после у ресторантат на Топчидерсћи пут 1.

   Чека ни саглам оркестар саставен од царибродсћи музичари, једење,  пијење,  зајебавање, оговарање и веселба. Кој се нареже нема му никој замери. Зарезоја ни је.

   Дојдете да се бре, да се видимо и провеселимо и пивнемо. Та да има кво да оговарамо до новога Зарезоју 2018!

Слободан Алексич Кьоса

Фото: от албума на Н. Виденов

За Slobodan Ćosa Aleksić 68 Articles
Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*