Среща: Мила Колев и Стефан Павич – Фотографията е занаят, който може да се тренира и усъвършенства

Въпреки че времето, в което живеем е ера на социалните мрежи, препълнени със селфита и фотографии, с които младите (и не само те) редовно ни известяват какво днес са яли и какви нови облекла са си купили, да обичаш фотографията и да се занимаваш с нея като с изкуство е нещо съвсем различно. Изложбата на фотографии, която в Народна библиотека „Детко Петров” бе отворена към края на м. май, в навечерието на Деня на Земята показа, че и в едно малко място като Димитровград все пак има млади, които считат фотографията за интересно хоби, на което с удоволствие се отдават.

Експозицията съдържа тридесетина творби, вдъхновени предимно от природата, чиито автори са учениците на Гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” Мила Колев и Стефан Павич, а заинтересованите ще могат да разгледат изложените фотографии до втората половина на м. май. Портал ФАР разговаря с младите фотографи, чиито снимки в момента украсяват помещенията на Народната библиотека.

Мила Колев, ученичка от трети клас на гимназията и Стефан Павич, абитуриент, активно се занимават с фотография през последните три години. Стефан споделя, че и днес си спомня първата си работа, която според него е била успяла и качествена – фотография на птици на фона на мрачно небе, която е и любимата му. Въпреки че твърди, че не помни първата си наистина добра снимка, Мила казва, че от самото начало една от важните й цели е да развива и усъвършенства уменията си в тази сфера.

Откъде черпят вдъхновение младите фотографи и кои са мотивите, които най-често можем да видим на творбите им? Докато Мила пред обектива си предпочита да вижда хора, сгради и природа, Стефан се вдъхновява най-вече от залезите – а най-красивите фотографии често се получават без особен план и предварителна подготовка.

„Нарочно харесвам фотографиите, които се случат непланирано, спонтанно. Всичко може да ме вдъхнови, в зависимост от настроението ми в определен момент”, казва Мила.

Творбите на Стефан, изложени в библиотеката са създадени с помощта на мобилен телефон, докато по-младата му колежка снима с фотоапарат. Дали луксозното оборудване, което дава различни възможности е наистина необходимо за да се заснеме една качествена фотография? Събеседниците ни са съгласни, че техническата подготвеност тук не е от съществено значение.

Въпреки че има някои предимства, скъп фотоапарат не е необходим за добри фотографии. Достатъчни са креативност и идеи, смята Мила.

Двамата вярват, че добрият фотограф трябва да „има око” и чувство за снимане, но и осъзнават, че фотографията е занаят, който може да се тренира и усъвършенства. Все пак, без първото споменато качество в света на изкуството не може да се стигне прекалено далече.

„Хората, които са „обучени“ фотографи снимат технически, въз основа на книгите или курсовете, в които са участвали и нямат желание да експериментират с кадрите, осветлението…”, отбелязва Стефан.

Което се отнася до личното им усъвършенстване, Мила споделя, че все още не е участвала в школи или работилници по фотография, но изтъква, че би обичала да се опита в нещо подобно тъй като смята, че наученото там непременно ще й бъде от полза. Ако не се броят двете работилници, в които е бил поканен, Стефан няма друг опит в подобен вид обучение и споделя, че това би могло да му помогне най-вече в снимането на портрети. Докато на Мила тепърва предстои да сравни фотографското си умение с други участници в някой фото конкурс, Стефан вече е участвал в подобни състезания.

„Преди две години участвах в конкурса на Никон, спечелих работилница и фотографиите ми бяха изложени в тяхната галерия в Белград. Освен това участвах и в конкурс за най-добра фотография, който бе организиран от Академията на изкуствата и влязох в краткия списък. Поканиха ме на работилница и имах честта да работя с най-добрите професори по фотография в региона”, казва той.

Когато става въпрос за изложбата, която понастоящем можем да видим, идеята за организиране на едно такова събитие е възникнала в сътрудничество с преподавателя по сръбски език и литература в димитровградската гимназия Ратко Ставров, който също е страстен почитател на фотографията и, както разкрива Стефан, един от идолите му в тази сфера. Някои от творбите на Стефан бяха изложени в Народната библиотека и миналата година в рамките на представянето на книгата „Додир” от авторите Доротея Тодоров, Дияна Йеленков и Ратко Ставров, на чиито корици е една от неговите фотографии. Мила и Стефан признават, че не са очаквали толкова голям брой посетители и споделят позитивни впечатления от откриването на изложбата, както и благодарност към Библиотеката за оказаното съдействие.

„В изложбата ме включи преподавателят Ратко Ставров, поради което съм особено благодарна. Това е първата ми изложба и се радвам, че в деня на откриването имаше доста посетители, и че експозицията им хареса като цяло”, казва Мила.

 Д. Йеленков

Фото: Славиша Миланов

Фотографии на Мила Колев и Стефан Павич

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар