Разговори: Недим Сейдинович, председател на Независимо сдружение на журналисти на Войводина – В демократичния свят медиите трябва да бъдат обществен и политически коректив

Един от участниците в кръглата маса „Информиране на български език”, която се състоя на 2-ри юни в Димитровград, бе и председателят на Независимо сдружение на журналисти на Войводина Недим Сейдинович. Журналист, писател и есеист, който живее и работи в Нови Сад, Сейдинович е и главен редактор на информативния портал Аутономия.инфо и на издателската къща „Цензура”, както и автор на книгите „Поклонението на излишъка”, „Затворнически синдром” и „Мечтата на всяка запалка”. В разговор за портал „Фар” сподели впечатленията си от проведената кръгла маса, както и възгледите си за ситуацията и важните проблеми в журналистиката и информирането на малцинствата в Сърбия днес.

На кръглата маса на тема „Информиране на български език” бяхте един от модераторите. Как оценявате организацията на срещата и самата кръгла маса? Какво е Вашето мнение за значението на една подобна дискусия за бъдещия напредък и решаване на проблемите в сферата на информирането на малцинствата?

Оказа се, че наистина имаше нужда от този дебат и че за голям брой медийни и други проблеми на българското национално малцинство е необходимо постоянно да се говори. По време на дискусията се уверих, че има още много теми за изследване, анализ, дискутиране – и че много неща се замитат под килима, което никога не е добре. Ако не съществува публичен диалог и ако не се работи с аргументи, а единствено с впечатления и страсти  винаги се раждат проблеми и стереотипи, които не водят към нищо добро. Изводът, с който всички се съгласиха, поне моето впечатление е такова, че има нужда от постоянен мониторинг на медийните съдържания на български език, за да можем да знаем за в бъдеще за какво точно говорим: кои медии са наистина медии и кои са бюлетини на различни управляващи структури; кой държи до професионализъм и медийна свобода и кой вижда журналистиката като вид обслужване.

На срещата обаче стана дума и за други важни медийни проблеми. Било би интересно да се направи анализ на това как е представено българското общество в медиите, които информират на сръбски език, както и в онези, които информират на български и други малцинствени езици. Още един важен въпрос чака отговор: как медиите могат да помогнат за междуетническата и междукултуралната комуникация, как могат да провъзгласят като неопровержима стойност различието, в което всички живеем. Тези въпроси не са само медийни, а и културологически и политически.

Как виждате ситуацията в сферата на информиране на езика на българското национално малцинство въз основа на експозициите и дискусиите, които чухте в рамките на кръглата маса? Кои според Вас са най-важните изводи, получени в резултат на раздвижените теми и обсъждания?

От пръв поглед изглежда, че съществува значим брой медии, а медийните представители се заклеват в професионализъма си. Това иначе е чест случай в кръглите маси. Точно поради тази причина е важно някой отвън да направи експертен анализ на медиите и медийните съдържания, така че да можем да видим кой е истински журналист и кой партиен послушник с маска на журналист, кой наистина е медия и кой само има подобна форма. Информирането на малцинствени езици доста често следи тенденциите на онова, което се случва на масовата медийна сцена, а там се случва огромен натиск върху медийните свободи. Всъщност, политиците у нас виждат медиите като свои ПР гарнизони, а ако известяват професионално и критически ги обявяват за врагове, които трябва да бъдат унищожени. Струва се, че ще трябва много време, много години политиците да разберат, че главната роля на медиите в демократично общество е чрез професионално известяване да бъдат обществен и политически коректив и да контролират властта в интерес на гражданите. Ако някога въобще разберат.

В какво положение се намират малцинствените и многоезични медии в сравнение с онези, които информират на сръбски език – какво е значението им, срещу какви отговорности се изправят, но и какво им е бъдещето?

Получава се впечатлението, че мнозинствените центрове на медийната власт въобще не се грижат за малцинственото информиране, то за тях както в крайна сметка и самите малцинства изглежда като нещо екзотично, а понякога дори и враждебно. През всичките тези години ги предупреждавахме, че към въпроса за информирането на малцинствен език трябва да се пристъпи много внимателно, понеже това не е само медиен, а и въпрос на малцинствените права, произтичащи и от многобройни международни документи, които Сърбия е ратифицирала. Носителите на решенията обаче бяха заети със свои работи: как медиите да се купят и да се сложат под контрол, как да се развият различни видове медиен бизнес, как този клан да победи онзи клан… а малцинствения въпрос постоянно оставяха настрана, „творейки политика” на линията СНС-СВМ или чрез „дилове” с бошняшките лидери. В тези преговори пострада и малцинственото информиране, а т. нар. малки малцинства бяха особено повредени.

Носителите на решенията проявиха малко повече интерес към малцинственото информиране едва когато се оказа, че последствията на игнорантно-политикантската политика са ужасни и че това става международен проблем за Сърбия, че много малцинствени и многоезични медии се затвориха. Но и сега, когато се заинтересоваха нямат абсолютно никаква идея, какво трябва да направят и отново повтарят същата грешка вярвайки, че ще решат проблема чрез договори между партиите и в самите партии, а медиите и журналистите все още признават само като инструменти.

Сега не си струва да припомняме, че като НСЖВ едно време настоявахме междукултуралността и многоезичните медии да се признаят за особен обществен интерес и че това беше един от най-значимите медийни въпроси в много местни общности и държави, който при това несъмнено има и обратно действие върху обществото. Подкрепа ни дадоха и международни организации, но Белград беше зает с игра на власт, влияния и евтини търговии. Остава впечатлението, че във всичко това губещите отново ще са професионалното и обективно информиране и медийният плурализъм

Но няма смисъл да се плаче за разлятото мляко мисля, че медиите на гражданското общество и други нови медии, които ползват различни технологически платформи могат да запълнят създадената празнота…

Как виждате ролята на обществените медии, сред които е и интернет портал „ФАР” в днешното общество? Как оценявате работата и концепцията на споменатия портал, който повече от една година информира и на сръбски и на български език?

Портал „Фар” е изключително добра новина поради това, че е обществена медия, защото е двуезичен и има отклонение от политиката и политиците. Важно е държавата, местната общност, експертите и международните организации да дадат подкрепа на този проект, който може да бъде модел и за други среди. Обществените медии, както казах, могат да попълнят празнотата в информирането на общностите и е много важно чрез изработка на медийна стратегия и изменение на медийните закони да осигурим стимулиращи мерки за този вид медии освен онези, които вече съществуват в актуалното законодателство. Медийните свободи и качествената журналистика в Сърбия понастоящем в голяма степен се преместиха в интернет и в обществените медии. В доста местни самоуправления съществува пълно медийно затъмнение, отсъствие на критическо мислене и публичен диалог. Затова е важно и логично в отговор на тези негативни процеси гражданското общество и тук да се активизира в сферата на информирането, да се засили връзката между журналистите професионалисти и самите граждани.

Както на кръглата маса подчертахте в рамките на встъпителната Ви реч за обществения интерес в информирането на местната общност, свободата и обективността на медиите са еднакво важни въпроси, както и тяхната устойчивост и постоянно финансиране. Как оценявате свободата на мислене и редакторска политика, когато става дума за малцинствените медии у нас и по-точно медиите, които информират на български език? Дали и по какъв начин могат да се преодолее политическия натиск и да се осъществи обективно информиране?

Когато става дума за малцинственото информиране, най-често се говори за финансирането и устойчивостта на медиите. Нека да е ясно мнението ми, че това наистина е важен въпрос и че държавата е длъжна чрез различни програми да подкрепя информирането на малцинствените езици. Това дори не смятам за някакъв разход, а за инвестиция и се надявам, че средствата, които се разпределят за тази цел постоянно ще се увеличават. Но това е само една част от историята. Ние трябва да знаем и за какво се разпределят тези пари, как се харчат и най-важното – какво гражданите имат от това. Дали парите са могли да бъдат използвани по по-добър начин, за да бъдат гражданите добре информирани и въз основа на истински факти да съобщават жизненоважни решения, или са вложени за да могат политиците да се снимат, а журналистите да бъдат „стативи за микрофони”. Паралелно с въпроса за финансирането трябва да говорим и за медийния професионализъм, свободата на изразяването и медийния и политически плурализъм защото, ако искаме да бъдем сериозни, тези неща винаги са неделими. Точно е, че няма професионално информиране без пари, но сами по себе си парите не означават, че гражданите ще имат някаква полза от това, че в медийната сфера ще бъдат вложени по-големи средства. Налага се гражданинът да бъде в центъра на вниманието, ако за нищо друго, то по причината, че говорим за неговите пари.

Какво от Ваша гледна точка е влиянието на процеса на приватизацията върху работата на медиите, особено когато става дума за медиите в малки среди и онези, които информират на малцинствени езици?

Мисля, че на този въпрос отчасти вече отговорих. Смятам, разбира се, че е необходимо държавата да излезе от властта над медиите, но не по този начин – чрез диво, партийно купуване на медиите, без какъвто и да е контрол и с криминални действия. Най-добре би било самите работници да бяха станали собственици на своите медии и затова с години се застъпвахме, не само като НСЖВ, но и като Медийна коалиция. Това не беше никаква демагогска история, но просто логика базирана върху опита на западните държави, който показва, че медиите в собственост на работещите са много по-добри за обществото, отколкото онези собственост на магнати. На властта на журналистите обаче се противопоставиха и самите журналисти, т.е. работещите и някои от т. нар. медийни организации, партиите, властта… Всеки поради свои причини: работещите, за да си запазят „държавната работа”; властта, за да запази влиянието си върху медиите и за да ползва обществените медийни компании за наемане на „свои“ служители. Оказва се, че медиите, които успяха да бъдат продадени на наддаване на практика са само фиктивно приватизирани, т.е. все още се фаворизират от страна на местното самоуправление въз различни основи. Следователно всичките цели на излизането на държавата от властта са пропуснати, а не е изключено отново да присъстваме и на смяна на собственост на медиите. Ужасно грешат онези, които мислят, че целта на смяната на собственост е запазване на медите.

Какво бихте посочили като най-значимо когато става въпрос за финансирането чрез проекти, благодарение на което днес оцелява голям брой медии? Кои би трябвало да бъдат началните критерии, въз основа на които да се разпределят средствата?

Въпреки все още да смятам, че е добре обмислен най-важната новина е, че този процес не само че не стана функционален, а се превърна в своя карикатура. Единственият позитивен факт е, че отношенията между властта и медиите станаха по-ясни и че поне една част от парите, които държавата влага в медиите стана по-видим. Нека да припомним, че главната цел на системата на съфинансиране чрез конкурси беше да се изключи възможността носителите на властта произволно да разпределят гражданските пари на „свои” медии, преобразявайки ги в свой ПР щаб. Целта беше да се обезпечи общественият интерес – интересът на гражданите, а експерти да решават кои медийни съдържания трябва да бъдат финансирани, вземайки предвид освен обществения интерес и професионалните и етически стандарти. За съжаление, на практика властта се подиграва с този механизъм, в комисиите са предимно хора, които са в конфликт на интереси и просто провеждат решения „отгоре”, давайки средства почти единствено на медиите, близки на властта, дори и на онези, които постоянно и драматично нарушават Кодекса на журналистите на Сърбия, замайвайки гражданите. Конкурсното съфинансиране е още една история за не уважаване на законите и за това как ние като държава никога няма да бъдем част от цивилизования свят ако, като начало, не почитаме собствените закони.

Как коментирате последните заплахи към Вас и Вашия колега от НСЖВ Динко Грухонич и нападките с, които ви обвиняват че сте „врагове на държавата” и „контрольори на медиите”?

Става дума за дългогодишна кампания, която се води срещу НСЖВ, а ние двамата сме само персонификация на сдружението ни. На властите очевидно им пречи нашият труд, понеже – без фалшива скромност – събираме около себе си онова, което е най-качествено в журналистиката във Войводина. И че тези журналисти отговорно вършат работата си, което означава, че докладват професионално и не обръщат глава от онова, което се случва около нас, а не се случват много добри неща. Смешно е, че ни характеризират като контрольори на медиите и че така ни наричат представители на властта, които почти всичките медии в Сърбия сложиха в служба на създаване на култ към личността, изкривяване на реалността и задушаване на всяка алтернатива. Нека да припомним, че тези, които днес заплашват са същите, които заплашваха и през деветдесетте и ползват абсолютно същия речник.

Как като председател на Независимото сдружение на журналисти на Войводина виждате ситуацията в сферата на малцинственото информиране във Войводина? Какво е положението в тази част на държавата в сравнение с условията в югоизточна Сърбия, с които имахте възможност да се запознаете и по-подробно?

Положението в малцинственото информиране във Войводина е по-добро в известна степен, но не много. Медиите, чиито основатели са националните съвети – Покрайнината финансира чрез значими средства и спазва задълженията, възникнали в периода когато основателските права над тези медии бяха предадени на националните съвети. Става дума за наистина импозантна сума от няколко стотин милиона динари. Проблемът обаче е във факта, че окръжната администрация произволно определя на кого колко пари ще даде, т.е. критерии на практика не съществуват. Налага се този начин на финансиране скоро да се превърне в минало, т.е. трябва да се намерят други механизми, които да осигурят стабилно, предсказуемо и постоянно финансиране на тези медии. Паралелно с това трябва да се осигурят механизми, които да гарантират и независимост на редакторската политика на тези списания, които понастоящем са само бюлетини на малцинствената елита и в които често се задушава свободата на изразяване. В някои медии бяха сменявани главните редактори и уволнявани журналисти, само защото не бяха политически подходящи. Това просто трябва да спре, имайки предвид, че тези медии в малцинствените общности играят ролята, която държавните медии имат на национално и областно ниво. Истината е, че трудно ще въведем свобода и ред в малцинственото информиране, когато положението в мнозинството е толкова катастрофално. Но това не е алиби нищо да не се работи, т.е. върху тези неща трябва да се работи паралелно.

 Д. Йеленков

Фото: Тони Алексов