Акценти и изводи от работната среща „Моделите на образованието на националните малцинства“, проведена вчера в Димитровград

„Моделите на образованието на националните малцинства – перспективи и възможности“ бе темата на вчерашната работна среща, която се проведе в конферентната зала към спортната зала в Димитровград.

Срещата откри Деян Милев, общински съветник за образование и информиране, който изтъкна, че местното самоуправление вече няколко години насам подкрепя опитите за възстановяване на образованието на майчин български език.

„Става дума за една изключително важна тема, отнасяща се до образованието на децата на майчин български език в двете общини – Димитровград и Босилеград. Ние от местното самоуправление подкрепяме опитите за възстановяване на образованието на майчин език и работим за подобряване на статута на предмета „български език и литература“, тъй като той в момента в ОУ „Христо Ботев“ в Димитровград е със статут „свободно избираем предмет“. Имайки предвид цялата обстановка, която се отнася до образованието на майчин език в основните и средни училища в Димитровград и Босилеград, имаме една не чак толкова ясна картина. Ако кажем, че тази картина не е ясна за нас – хората, които се занимаваме с обществена дейност, какво остава да кажем за самите родители. Трябва да имаме ясни програми за обучение, да видим грешките си и да ги решаваме. Също така е важно да се чуят и родителите и нека те да кажат какво е най-важното за образованието на децата им“, подчерта Милев.

Радко Влайков, посланик на Р. България в Сърбия акцентира върху малкия брой ученици в български паралелки в образователните институции в Босилеград и Димитровград. Обръщайки се към председателя на НС на БНМ в Сърбия Владимир Захариев, Влайков отбеляза че от общо 1390 деца на територията на двете общини с българско национално малцинство, само 111 са в български паралелки, което е около 8%, поразяващ факт, за който не съществува никакво оправдание за това нещо.

Владимир Захариев, председател на НС на БНМ в Сърбия пък отговори, че Националния съвет не е виновен за състоянието в образованието, което се отнася до изучаването на български език и добави, че НС винаги е работил в полза на българското национално малцинство и е готов за всякакъв вид разговор, с цел подобряване на обучението на майчин език.

Катарина Симеонов, директор на ОУ „Христо Ботев“ и Милисав Николов, преподавател по български език в димитровградската гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ бяха разочаровани от малкия брой присъстващи родители на срещата, тъй като самия дебат бе насочен към родители на бъдещи първокласници и ученици, завършили осми клас.

Участие в дискусията също така взеха Стефан Стойков, под-председател на НС на българското национално малцинство в Сърбия; Соня Каменов, директор на детска градина „8. Септември“; Душица Младенович, представител на „Училищно управление“ – Ниш; Драган Иванов, директор на ОУ „Братство“ от Звонци  и др.

Някои от основните изводи от дебата, около които се обединиха участниците бяха изучаване на майчин език още в предучилищна възраст, образуване на българска паралелка в димитровградското основно училище, както и повишаване на осведомеността сред родителите да записват децата си в български паралелки, защото не съществуват никакви препятствия за това. Напротив, българският език е официален език в Европейския съюз, който дава много възможности на хората и самите деца.

Местните самоуправления, образователните институции, представители на НС на БНМ в Сърбия, Министерство на просветата на Република Сърбия, Посолството на Република България в Сърбия и други компетентни държавни и общински органи трябва да заемат обща позиция с основна цел, подобряване на обучението на майчин български език в училищата в Димитровград и Босилеград.

 А. Тодоров

 Александър Тодоров

 

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Александър Тодоров е роден през 1984 година в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград. Още от гимназиалните дни проявява интерес към журналистиката, предимно в областта на спортната журналистика. Завършил е Факултет по славянски филологии (специалност българска филология ) - Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. В рамките на програмата по професионална практика в периода 2012-2013 година, работи като журналист, водещ и преводач в радио-телевизия Цариброд в Димитровград, където получава основни знания в областта на радио и телевизионна журналистика. В Народната библиотека “Детко Петров“ в Димитровград като филолог е ангажиран върху работата на инвентаризацията на библиотечния материал. Пише статии и се занимава с преводаческа дейност. Специални интереси: литература, спорт, култура, филм, опазване на околната среда, селско стопанство, трансгранично сътрудничество.

Без коментар

Оставете коментар