Среща на тема „Образование на български език“ в ОУ „Христо Ботев” в Димитровград

В ОУ „Христо Ботев” в Димитровград вчера се състоя среща с родителите на учениците, които на 1-ви септември тази година за първи път ще седнат в училищните чинове. Тема на срещата, на която присъстваха посланикът на Република България в Сърбия Радко Влайков, представители на Националния съвет на българското национално малцинство, на гимназия „Св.Св. Кирил и Методий” и детската градина „Осми септември“ в Димитровград бе образованието на български език в основно училище. Паралелка на български език в димитровградското основно училище не съществува още от 1982 година, а целта на срещата бе родителите по-добре да се запознаят с условията и предимствата на изучаването на български още от основно училищна възраст.

Присъстващите поздравиха директора на основното училище Катарина Симеонов, както и Драган Гейо, ръководител на Училищното управление Ниш.

В обръщението си към родителите на бъдещите първокласници Влайков посочи, че ученето на български език от първи клас основно училище несъмнено е предимство за децата. По този начин още от малки добре се запознават с литературния български език, което ги подготвя за следващите фази в образованието им, особено имайки предвид, че много от учениците в Димитровград след завършването на средно училище се записват в университети в България. Освен това, както сподели, става дума за език, който е един от езиците на страните на ЕС, така че изучаването му непременно е важна стъпка на европейския път.

Важността на ученето на български език в основно училище изтъкна и Небойша Иванов като представител на Националния съвет. Той оповести, че в подкрепа на образованието на български, КИЦ Цариброд ще подсигури по един лаптоп за всички първокласници, които тази година решат да се запишат в българска паралелка.

Към родителите се обърна и директорът на гимназия „Св. Св. Кирил и Методий” в Димитровград Снежана Симеонов, която изтъкна задоволството си от факта, че по време на представянето на програмата на гимназията в основното училище голям брой ученици изразиха желание да се запишат в българска паралелка. Все пак, тя покани родителите в определяне на бъдещето образование на децата си да не избират трудния път, т.е. онзи, който подразбира образоване на сръбски език в основното училище и преминаването на български едва в средното или висше образование.

Директорът на основно училище „Христо Ботев” Катарина Симеонов подчерта, че учителите в тази образователна институция са квалифицирани да провеждат уроците както на сръбски, така и на български език и че училището постоянно се старае учениците еднакво добре да овладеят и двата езика.

Takođe, podvukla je značaj potpune informisanosti roditelja kada je u pitanju školovanje njihove dece, kako bi mogli da donesu odluku o jeziku na kome će se školovati i da su na sastanku roditelji informisani na takav način. Тя посочи важността на пълната информираност на родителите, когато става дума за образование на децата си, за да донесат решение за езика, на който ще се обучават и че родителите са инфомирани на срещата по такъв начин.

 Д. Йеленков

Фото: Дияна Йеленнков

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар