Репортерите на ФАР в с. Драговита: В основното училище останаха само двама пазители на традицията

Село Драговита е разположено в югозападната част от етнографската област Бурел и се намира на 20 км юг-югозапад от Димитровград. От различни му страни са селата Трънски Одоровци, Ясенов дел, Искровци, Врабча и Скървеница, както и Борово и Поганово. Най-много жители Драговита е имала през 1953-та година, когато в селото живеят общо 953 души в 163 домакинства.

Оттогава с течение на времето тази бройка се намалява: според резултатите от преброяването от 2011-та година в Драговита са живеели само 49 човека, а както узнахме, в момента в селото постоянно живеят двадесетина души, сред които повече възрастни хора, но и три семейства с деца.

Първото училище в село Драговита, за което се знае е било в къщата на рода Дзигльинци на така наречения Рид, а след това в къщата на Кола Виденов от Конярник. В селото някога е имало по стотина деца, а класните стаи били най-пълни през 1954/55-та година, когато броя на децата, които тук са учили е бил 141. Двадесетина години по-късно, по-точно през 1977-ма драговитското училище е затворено, тъй като в него са учели само 8 ученика.

Селската школо отново работи от 2005-та година, когато се открива за само една ученичка, а чрез училището в Драговита оттогава са се изучили общо 9 деца.

В скромната учебна стая в малкото училище, построено през 1956/57-ма година и скътано сред драговитските гори и планини стените са покрити с пъстроцветни детски рисунки. Но все пак, вместо цяла дружина малки художници ни дочакват само две дечица – Стефан Анджелков, който в деня на посещението ни завършваше втори клас и малката му сестричка Таня, която е в предучилищна възраст.

С двамата ученици работи учителя Даниела Маринков Виденов, която живее в село Желюша, на половин час пътуване от работното й място. Работила е и в училищата в Желюша, Лукавица, Одоровци и Смиловци, а в драговитското основно училище е вече 12 години, от новото му откриване през 2005-та.

Учебната програма, която се преподава в основното училище в Драговита подобно на онази, която следват и в централното училище в града е на сръбски език. Българският език се изучава два часа седмично, при което учениците събират знания от читанки и граматики, каквито имат и съучениците им в Димитровград. Малките учат и английски, в което им помага преподавателя Милена Ставров от основното училище в града, която ги посещава всеки втори понеделник.

Съответно със стандартната учебна програма, Стефан като ученик във втори клас изучава и по математика, светът около нас, музикално и художествено изкуство, физкултура, пазители на природата. Въпреки че в на предучилищна възраст, Таня учи заедно с брат си, по програмата за възрастта й – а както споделя учителката, вече е научила и първите букви и броеве, както и основното за животните и растенията, но и за феномените, каквито са електрицитет, магнетизъм, звук, огън…

Главният проблем в училището, според думите на Виденова е липсата на учебни помагала. В момента разполагат само с една черна дъска и тебешири, а всичко останало се дължи на импровизация. Самата учителка донася личния си лаптоп, за да покаже на децата и нещо повече от онова, което може да се напише тебешир, а от време на време от вкъщи им носи дори и различни играчки, за да се опита и по този начин да ги мотивира за работа. 

Както казва, преди време училището е получило компютър, който за съжаление вече не работи. И оборудването на самото училищно помещение е съвсем скромно, а в една част от учебната стая все още стои старовремска печка на дърва, благодарение на която учителката и учениците не мръзнат през зимните месеци. Освен това, зимно време проблематично и изморително за Виденова става и пътуването до работното й място, имайки предвид снеговете и ниските температури, но и състоянието на пътя, по който се стига до Драговита. В момента обаче, твърди учителката, пътуването протича без проблеми, така че до училището идва и сама. Любовта към учителското призвание все пак оставя проблемите в заден план:

„Обичам децата и ми е удоволствие да работя с тях, независимо от това къде се намирам”, споделя тя.

И въпреки на пръв поглед да изглежда, че е по-лесно да се работи с малко деца, отколкото с препълнена класна стая събеседничката ни признава, че колкото и да е хубаво, не е лесно нито да си учител на само две дечица. Трудностите се проявяват предимно в специфичността на комуникацията с едно или две деца, в която, казва учителката, понякога й се налага и сама да си говори, да задава въпроси и дава отговори. В класовете, които са със стандартен брой ученици, смята тя може да се постигне много повече. Освен това, липсата на детска компания, на съученици, с които да могат да си поприказват и да се пошегуват прави децата още по-притеснителни и срамежливи.

„Една година имахме шест деца в училището, и тогава всичко беше доста различно”, спомня си учителката. „Бяха по-свободни, понякога ме чакаха веднага щом дойда да им дам топката да си играят. Организирахме и училищни тържества по повод Осми март, Нова година, Свети Сава… Но в сегашните обстоятелства вече не съществува възможност за нещо подобно.”

Според думите на Виденова, Стефан и Таня са отличници, но и изключително добри и послушни деца. В учебната програма най-много ги затрудняват математическите проблеми, а както и повечето деца, с най-голяма радост очакват часовете по художествено изкуство и физкултура, когато заедно с учителката си играят с топка в училищния двор, или пък рисуват и боядисват хубави картини, най-красивите от които украсяват стените на учебната им стая заедно с рисунките на предишните ученици. 

Двамата са част от семейство, което има общо пет деца – по-възрастните им братя вече са завършили осми клас, докато едната им сестричка следващата учебна година ще се запише в шести. До училището пътуват пеша от махалата Шотинци, в която живеят и която се намира на около 15-20 минути разстояние от училищната сграда. През зимата, прокарвайки път чрез снежните преспи в училище обикновено ги води баща им.

Когато съществува възможност, Виденова води учениците на различни посещения – по повод Седмицата на детето някои от предишните ученици ходили на маскиран бал в Желюша, както и на различни тържества в Димитровград. Стефан и Таня пък наскоро посетили село Трънски Одоровци, където присъствали на представяне на пожарната служба. За идващата учебна година е запланувана и екскурзия, в рамките на която най-малките членове на семейство Анджелков най-вероятно ще посетят Пирот. И въпреки че са лишени от редица удобства, които имат децата, учещи в по-големи места и градове, учениците в малкото селско училище в Драговита имат предимството да бъдат в постоянен допир с природата и чистия въздух, поради което, забелязва учителката им, почти не боледуват и нямат нито едно отсъствие от часовете.

След като завърши четвърти клас, Стефан ще продължи  образованието си в някое друго училище, най-вероятно централното в Димитровград. А след четири години, когато и малката Таня запише пети клас, основното училище в Драговита най-вероятно ще затвори вратите си. В момента в  семействата няма малки деца, които тепърва да седнат в училищните чинове, а по всичко изглежда, че селото няма да заживее отново.

Все пак, бъдещето на населението и на училището зависи и от самите деца – дали ще решат да останат в родната си Драговита и тук да създават свои семейства, или жизнения си път ще продължат някъде другаде.

 Д. Йеленков

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Latest comment
  • Прекрасна репортажа!

Оставете коментар