В Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград бяха представени романа „Хаос” и сборника с разкази „Което си отива” на Людмила Андровска

В Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград снощи се състоя литературна вечер, в рамките на която пред почитателите на книгата бе представено творчеството на писателката Людмила Андровска от София. За произведенията на Андровска – романа „Хаос” и сборника с разкази „Което си отива” освен Елизабета Георгиев и Албена Милев от Народната библиотека, както и самата авторка, говори и писателката Наташа Панич, гостенка от Пирот.

Литературната вечер бе организирана по случай Международния ден на европейските езици, а на същата дата, през м. октомври 1893-та година е роден и великият сръбски писател Милош Църнянски. По този начин в основата на мероприятието се обединиха два значими повода, в духа на които във вечерните часове в библиотеката прозвучаха и българския и сръбския език.

Чрез интересен и спонтанен разговор между участниците, на димитровградската публика бяха представени някои от мотивите, присъстващи в творчеството на Андровска, каквито са домът, фигурата на жената и майката, селският живот, символиката на животните и още. На гостите на събитието авторката сподели как в своето творчество вплита действителни истории и ситуации и ги доразвива, чрез вплитане и на части от легенди, народни вярвания и прочие. Биографичните елементи, но и внасянето на емоции, тя посочи като някои от важните части в едно литературно дело. Действителността като основа, от която се раждат книгите като едно от нещата, свързващи творчеството на Андровска и Наташа Панич, бе любопитна тема, чрез която да се направи паралел между двете авторки.

Богатата символика, вплетена в прозата на Андровска раздвижи и въпроса за хаоса, който е и в заглавието на едноименния й роман и, според думите на Елизабета Георгиев е метафора за живота, любовта и действителността, както и за мистерията – ражда ли се човек с хаоса в себе си или става дума за нещо, което се настанява в душата му по-късно в живота. Фактът, че творчеството на Андровска е доста различно от онова, което може да се намери в съвременната българска литература, бе повод да се обърне внимание и към положението на писателя, но и на културата и литературата в днешното общество.

Вечерта бе посветена предимно на литературното творчество на Андровска, включващо работата й върху романи и разкази, но присъстващите имаха възможността да се запознаят и с ролята й на сценарист, като по време на мероприятието им бяха представени кадри от двусерийния филм „Вечери в Антимовския хан”.

  Д. Йеленков

  Фото: Дияна Йеленков

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар