В Белград отбелязаха Трети март: Реч на посланик Радко Влайков по случай Националния празник на България

Националният празник на България бе отбелязан в Белград с прием, който събра повече от 500 гости. Сред присъстващите, които бяха закичени с мартеници за здраве и късмет, бяха министърът на труда, социалната политика, ветераните и социалните въпроси Зоран Джорджевич, редица държавни секретари, посланици, представители на неправителствени организации, академични и културни среди, медии.

Посланик Радко Влайков се обърна към гостите с приветствено слово, в което изтъкна, че в Европейския съюз културното многообразие и толерантност се насърчават и подкрепят, и България е запазила своята идентичност и традиции. Страната ни допринесе за това Европейският съюз да върне в дневния си ред въпроса за разширяването с държави като Сърбия, и като председател на Съвета на ЕС ние работим през тези месеци активно с европейските институции и с държавите членки за свързаността на страните от Западните Балкани – както помежду им, така и с Европейския съюз, подчерта посланикът.

Реч на посланик Радко Влайков:

Уважаеми дами и господа!

Честита Баба Марта!

Така от много векове, на всеки първи март, ние, българите, се поздравяваме и си честитим празника на мартениците.

Ето, днес повечето от гостите имате на реверите си българската мартеница. А тя е едно от многото категорични доказателства, че в Европейския съюз запазваме своята идентичност и традиции. За евроскептиците, каквито за съжаление има и в Сърбия, мога да посоча още много доказателства, че Европейският съюз не отнема и не заличава идентичността на държавите и народите. Напротив, културното многообразие и толерантност се насърчават и подкрепят.

Ставайки пълноправен член на 1 януари 2007 г., ние обогатихме Съюза с нашите национални ценности, писменост, език, традиции. Българският език стана един от 24-те официални езика на Съюза. А общата за българи и сърби кирилица още от 1 януари 2007 г., е една от трите официални азбуки, заедно с латиницата и гръцката азбука.

Така че гражданите на Сърбия не бива да се страхуват за собствената си идентичност.

Ние сме удовлетворени, че България допринесе Европейският съюз да върне в дневния си ред въпроса за разширяването на Съюза с държави като Сърбия и другите страни от региона.

Като страна-председател на Съвета на Европейския съюз, ние работим през тези месеци много активно с европейските институции и с държавите-членки и за свързаността на страните от Западните Балкани както помежду им, така и с Европейския съюз.  Ние избрахме подход за непрекъснат контакт на лидерите на страните-кандидатки с лидерите на европейските институции и държавите-членки.

Ето, например днес в София българският министър-председател Бойко Борисов бе домакин на работен обяд на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с президента на Сърбия Александър Вучич и с другите лидери от региона.

А кулминацията на българското Председателство на Съвета на Европейския съюз по отношение на Сърбия и региона ще бъде на 17 май в София. Тогава за пръв път след 2003 г. лидерите на нашия Съюз ще заседават съвместно с лидерите на страните-кандидатки от региона. Очакваме в София да се потвърди перспективата за разширяване на Съюза в съответствие с приетата вече Стратегия за разширяване.

Така че вратите на Европейския съюз отново са отворени! Вярвам, че сръбският политически елит отлично разбира важността на момента. Вярвам, че така нужните реформи ще се осъществят, за да се покрият критериите за членство. А сръбските граждани ще почувстват, че реформите са не заради Брюксел, а за да бъде техният живот по-добър!

Уважаеми дами и господа,

През последната година лидерите на България и на Сърбия в различен формат се срещаха и разговаряха повече, отколкото сумарно за 6-7 години преди това. Най-ценното е, че вече не се акцентира на проблемите от миналото, а се гради бъдещето. Никога в историята на българо-сръбските отношения не е имало по-добра политическа атмосфера.

И резултатите говорят сами по себе си. През 2017 г. стокообменът достигна 1 милиард евро, което е ръст с 39%. Сръбските туристи в България през изминалата година са били с близо 5% повече от предходната година, а броят на българските в Сърбия се е увеличил с 14%. Огромен е напредъкът по проектите за свързаност на газопреносните системи, на пътната и железопътна инфраструктура, трансграничното сътрудничество и в много други области.

Оценяваме и напредъка напоследък, който се постига в друга, жизненоважна за българо-сръбските отношения, област, каквато е нашето малцинство.

Много искам да вярвам, че отказът от говор на омразата и от предразсъдъците, насаждани близо столетие както към малцинството, така и към България, е окончателен и безвъзвратен. Европейската интеграция е и приемане на ценности. Тя е несъвместима с рецидивите от близкото минало.

Искам да се обърна във връзка с това към нашите сънародници от Българското национално малцинство в Сърбия. Надявам се, повярвахте през последната година колко сте ни важни. Нямаше среща със сръбски ръководители, на която да не сме отстоявали вашите проблеми. И за радост срещахме разбиране и подкрепа. От вас зависи да бъдете сплотени и силни. От вас зависи сега да се възползвате от правата, давани от законите на Сърбия. На изборите за Национален съвет изберете такива хора, които наистина ще отстояват вашите права пред сръбската държава!

И помнете: България стои зад всеки от вас!

Моята съпруга Йоана и аз сме много благодарни, че приехте поканата ни заедно да отбележим националния празник на нашата Родина България!

Нека накрая заедно да изслушаме Одата на радостта – химнът на нашия Европейски съюз, който все повече ще ни обединява!

Благодаря за вниманието!

Реч на посланик Радко Влайков (аудио запис)

Източник и фото: Посолство на Република България в Белград