Projekcija filmova “Sećanja na stari Senokos” i “Kad zvona utihnu” autora Vladimira Manića večeras u selu Senokos

U staroplaninskom selu Senokos večeras će biti održana projekcija filmova “Sećanja na Stari Senokos” i “Kad zvona utihnu” autora Vladimira Manića. Ostvarenja ovog dugogodišnjeg izučavaoca prirodnih lepota i bogatstаva, kao i i kulturno-istorijskog nasleđa staroplaninskih krajeva biće prikazana uoči seoske slave Svetog Pantelejmona.

Prema rečima autora, “Sećanja na stari Senokos” je film nastao na osnovu materijala o starim Senokošanima, koje je sakupljao osamdesetih i devedestih godina prošlog veka.

“Snimljeni materijal i film koji je napravljen sami po sebi imaju neprocenjivu antologijsku vrednost, jer je u zadnji čas napravljen zapis o životu staroplaninskih gorštaka koji se polako gubi i nestaje”, kaže Manić o ovom ostvarenju, koje će večeras imati svoju premijeru.

Selo Senokos, koje pripada opštini Dimitrovgrad, prema podacima popisa iz 2011. godine brojalo je 29 stanovnika, prosečne starosti blizu 68 godina.

„Kad zvona utihnu“ je već dobro poznat i nagrađivan Manićev film, koji je prikazivan i na nizu međunarodnih festivala. U centru pažnje ovog ostvarenja je tradicionalno stočarstvo, zanimanje kojim se žitelji Stare planine bave vekovima unazad, ali koje se, kao i staroplaninska sela, postepeno i neumitno gasi.

Početak filmskih projekcija zakazan je za 20:00 časova.

D. Jelenkov

Foto: Vladimir Manić

За Dijana Jelenkov 906 Articles
Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*