Реставриране на старата чешма в с. Желюша – част от културно-историческото наследство на селището

Емблематичната чешма в местността „Бара“ в най-голямото царибродско село Желюша наскоро ще бъде реставрирана. Тя се намира в горна Желюша, близо до моста, през потока известен като желюшка бара.

Във времената,  когато „водопроводът“ бил непозната дума тази чешма с изворна вода е било място за срещи, отдих и почивка. Тук хората се снабдявали с питейна вода, поели добитъка, а жените я използвали за пране на дрехи.

Според спомените на старите желюшани чешмата датира от 1873/1874 година. Според данните от старите документи е изградена от неизвестни строители през 1881 г. Изследователите и историците твърдят, че чешмата е изградена няколко години след Освобождението от Османското владичество.

Със сигурност този обект е на възраст повече от 130 години и представлява само една малка част от богатото културно-историческо наследство на това сега крайградско селище, което според легендата е основано по време на заселването на южните славяни на тези земи. Старото име преди Oсманското иго било Калиново по основателя Калин и неземно красивата му внучка Калина, символ на красотата на желюшките девойки. След нахлуването на османските орди на Балканите, селото получава днешното си име като жално село, защото нещастна майка плакала за своите чеда загинали от турската сабя.

През Османското владичество Желюша било малко селище. Овчарските колиби се намирали по баирите край горите, отдалечени от окото на турските пътници и власти. По-късно те слезли долу между два обрасли с дървета рида, през които и сега тече малка бара, където е сегашно „старо село”. Оттам започнали да се придвижват надолу по посока на двата хана, които се намирали край пътя за Пирот и тогавашният Цариброд.

Желюшани през 30-те години на ХХ век

Поникнали нови махали около река Нишава по дължината с название „Каракашево”, то ест „Анове”, където минавал царски друм.  Тъкмо по това време е изградена и старата чешма близо до барата,  но хората се снабдявали с вода и от други чешми в селото.

Чешмата в местността „Бара“ помни и едно интересно събитие в началото на 30-те години на XX век, когато на път за селата Планиница и Бански Дол през Желюша минавал тогавашният крал на Югославия Александър I Караджорджевич. По думите на старите желюшани, краля станал до чешмата да пие вода. Когато видял, че тя е в окаяно  състояние, определил средства за нейното реновиране. Желюшаните тогава я нарекли „Александрова чешма“. След Втората световна война, отново е възстановена и по време на социалистическия период на нея е имало петолъчка.

И така вече над 130 десетилетия хората от нея черпели животворната течност да утолят жаждата си, за домакинството, поели добитъка…

Панорама на Желюша

Един от символите на Желюша с нов възстановен вид отново ще радва жителите и гостите на района с прясна вода и кът за отдих, където ще бъдат сложени „бехатон плочи“ и пейка. Това заяви пред ФАР Жан Цоневич, помощник-кмет на община Димитровград. Той добави, че реставрирането на чешмата се извършва със съдействието на Публичното предприятие „Комуналац“ и със средствата на Местната общност Желюша. Това ще е още една дейност насочена към уреждане на селото, отдалечено само 3-4 километра от града и където според преброяването от 2011 г. живеят 1 344 жители.

П. Виденов

Фото: от албума на  Ж. Цоневич / П. Виденов

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин “, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

За Petar Videnov 1987 Articles
Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*