Празници и традиции: Почитаме Свети Димитър

Православните вярващи, които почитат Юлианския календар на 8 ноември честват паметта на Свети великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви. Той е един от най-тачените светци в народната ни култура и смятат го за родственик на Света Петка.

Според житието

Житието разказва, че Св. Димитър е бил градоначалник на Солун и достоен служител на тогавашната римска империя, известен в целия свят. Но той открито изповядвал и славил християнската вяра, поради което е убит от римските войници през 306 година. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец. Вече 1700 години той е почитан като солунски чудотворец.

Образът му е познат от иконите като конник с копие, който убива военачалника Лий. През XIII век Асеновци го прогласяват за духовен закрилник на българите и с неговата икона напред възстановяват независимостта на България. Вярва се, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровител на отвъдния свят и на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници.

Светите му мощи се намират в Солун и до ден днешен в църквата „Св. Димитрий” са обект за поклонение на много християни от цял свят. Освен в България, светецът е почитан в Сърбия, Русия и между всички славяни. Много църкви са издигнати в негова чест. Катедралните храмове в градовете Видин и Сливен носят името на светеца и той е приет за техен покровител. Църквата във Видин е вторият по големина храм в България след „Св. Александър Невски” в София. Градовете Сремска Митровица и Косовска Митровица в Сърбия носят също името на светеца.

Народно поверие

Честването на Св. Димитър според народния календар се свързва с началото на зимата. Поверието казва, че от бялата брада на светеца, който язди червен кон, се изсипват първите снежинки. Българската поговорка гласи: „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято”. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Празникът е известен и като Митровден или Разпуст. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници, овчари, говедари, ратаи и се заплащат. Започва спазаряването на работници за следващата година. Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни. По това време на годината започват годежи и сватби.

В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата и плодородна. Ако бъде пълнолуние в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна за хората, които търсят заровени съкровища. Според поверието, небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Митровден днес

Празникът е приет като международен ден на строителя. Честват го строителни инженери, архитекти, проектанти и всички ангажирани в сферата на строителството.

На този ден за здраве и дълголетие празнуват именници, които носят името на светеца: Димитър, Митко, Димитрина, Митка, Димка, Димо, Митра, Митьо и производните им имена.

В празничния ден в манастира „Свети Димитър” край Димитровград, известен като „Манастирчето“ и който датира от 1870 година, по традиция много хора и именници се събират на празнична литургия, палят свещи и отправят своята молитва.

В Сърбия 8 ноември е и Ден на учителя и просветните работници.

Подгтовил: Петър Виденов

Фото: Петър Виденов

За Petar Videnov 1987 Articles
Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*