Обичаи: Коледари от Желюша

   Християнският празник, предшестващ раждането на Христос, българите наричат “Малка коледа”, “Суха коледа”, “Детешка коледа” или “Мали Божич”. През този ден домовете се обхождат от момчета наречени коледари.

   На снимката, която е заснета през 1942-ра година, са група малки коледари от царибродското село Желюша. Това са Предраг Йорданов, познат като Драги Къркеща, дългогодишен спедитор, Данаил Лазаров – Данча, стоматолог и Георги Йосифов – Джока Брала, пенсиониран юрист.

   Според обичаите коледарите въоръжени с торбички и с дренови пръчки, тропат по вратите, влизат в къщите и пеят: «Бог се роди, Коледо». Домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница и ги посипва, а коледарчетата удрят с тоягите си на прага и благославят: «Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи». След това стопанката ги дарява с кравайчета, орехи, ябълки, сушени сливи или други благини.

   Рано сутринта на този ден домакинът отсича дъбово или крушово дърво, наречено бъдник и го внася в дома си с думите «За много години». Вечерта бъдникът се запалва в огнището и се поддържа да гори през цялата нощ. Малката коледа преминава в приготовленията бъдни вечер. На трапезата се изнасят различни постни ястия. Колкото повече са ястията, толкова по-богата ще е годината. Под трапезата се слага слама, която е символ на яслите, в които се е родил Христос. Преди да започне угощението, стопанинът поема обредния хляб, в който се намира пара и го повдига високо, благословяйки: «Ела, Боже, да вечеряме». След това го разчупва, наричайки парчетата – за дома, за Богородица и поотделно за всеки от семейството. Комуто се падне парчето с парата ще бъде здрав и щастлив през цялата година.

   Да отбележим, че коледуването на желюшките коледари е заснел Вилко, роднина на Георги, който по това време живял в София, където работил като автомеханик. Благодарение на занаята, който му донасял добри доходи, купил си фотоапарат, с който заснемал различни събития.

П. Виденов

Фото: от албума на семейство Йосифови от с. Желюша

Napisao/la

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Bez komentara

Ostavi komentar