През учебната 2018/2019 година – само 51 първокласници в димитровградското основно училище

В ОУ „Христо Ботев” в Димитровград от началото на април започна записването на бъдещи първокласници, които ще седнат в училищните чинове на 1-ви септември 2018-та година.

За предстоящата учебна година в първи клас се записват всички деца, родени от 1-ви март 2011-та до 28-ми февруари 2012-та. Необходимите документи за записване в училище са удостоверение за раждане, медицинско удостоверение и удостоверение, че детето е завършило подготвителна предучилищна програма.

„Официалния срок за записване е от 1-ви април до 31-ви май, но разбира се, че в първи клас ще могат да се запишат и онези деца, които се явят по-късно” сподели директорът на основното училище Катарина Симеонов.

Тя посочи, че няма нужда родителите да бързат със самото записване, а да изчакат да преминат чрез всичките необходими процедури и да съберат нужната документация. Все пак, поради определянето на броя на класовете за следващата учебна година за училището е много важно най-голямата част от децата да бъдат записани до 31-ви май и най-късно до 10-ти юни, изтъкна Симеонова.

Както и всяка година, в педагогическо-психологическата служба в училището ще се провежда и проверка за училищна готовност на децата. През седмицата родителите трябва да се явят при училищния педагог, за да насрочат термин, а проверките ще бъдат завършени до 31-ви май.

При записването на първокласниците родителите ще трябва да определят и езика, на който искат да се образоват децата им.

„Училището е готово часовете да бъдат реализирани и на сръбски и на български език” каза Симеонова и добави, че при Министерството на образованието е раздвижена инициатива и влезе в процедура и донасянето на програма за двуезично обучение. „Надяваме се, че за идващия септември на учениците и родителите ще можем да предложим и такъв вид образование” посочи още тя.

Все пак, основния проблем, който се отнася до училищата в Димитровград напоследък е все по-малкия брой на първокласници. В настоящата учебна година в първи клас бяха записани общо 54 деца, 43 от които в централната школа и 11 в училището в село Желюша. По време на учебната година към тях се присъединиха и децата мигранти, които тръгнаха на училище в Димитровград, броят на които в различни периоди е бил между 10 и 16, каза Симеонова.

Този септември се очаква в класните стаи да има още по-малко първолаци – 39 в централното училище, което според думите на директорът досега е най-малката генерация в Димитровград и 12 в Желюша, общо 51 дете. Намаляването на броя на децата и по-малкия брой на класове между другото означава и загуба на норма за работещите, но може да предизвика и нужда, да се оформят комбинирани класове в желюшкото училище и съответно съвсем различна организация на часовете.

Училището помни и други времена, с над 200 деца в първи клас, а според спомените на Симеонова, през времето, в което работи в ОУ “Христо Ботев” най-големия брой на първокласници е бил 125 в централното и 26 в желюшкото училище.

„Отправям апел към младите, да допринесат да имаме повече деца, а разбира се и към местната общност, да създава условия тези млади семейства да живеят добре” сподели директорът на основното училище.

Според данните от Поливалентния патронаж към Здравния дом в Димитровград, през изминалата година на територията на общината са родени общо 55 деца. Това все още е по-голям брой в сравнение с поразяващата статистика от 2011-та година, в която е имало само 47 новородени бебета.

  Д. Йеленков

  Фото: Дияна Йеленков

 Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

About Dijana Jelenkov 930 Articles
Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*