Българското издание на романа „Паулина” на Наташа Панич бе представено в Димитровград

В Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград вчера бе представено българското издание на романа „Паулина” на авторката Наташа Панич от Пирот.

Романът за първи път се появи пред читателите на сръбски език през 2007 година. На български бе преведен от Людмила Йорданова и издаден от ИК „УНИСКОРП”.

По време на литературната вечер, която се проведе на български и на сръбски език, за книгата освен авторката говориха Елизабета Георгиев от Народната библиотека и Венка Рагина от ИК „УНИСКОРП”.

„Паулина” разказва за живота на майката на Наташа, родена в село Криводол, чиято съдба в детството й я води в двора на българския цар Борис III и където живее до периода на Втората световна война. Въпреки че въвлича читателя в една лична история, романът едновременно разкрива и за съдбата на хората в нашите краища, но и в тогавашна София, сподели авторката.

„Паулина” е също и една топла семейна история, представяща редица интересни образи и характерната за творбите на Наташа история за хората от Стара планина и тяхната борба за оцеляване, посочи Елизабета Георгиев.

По думите на Венка Рагина, желанието й като издател на романа е било да запознае българските читатели с един писател, какъвто е Наташа, с един период от историята на България и София, за който не се знае достатъчно, но и с това какви хора живеят от другата страна на границата.

Освен „Паулина”, бяха обсъждани и други творби от богатия литературен опус на Наташа Панич. Накратко бяха представени и романите „Когато любовта закъснее” и „Пътепоказател”, а публиката узна и нещо повече за творбите й, които оживяха и на театралната сцена, както и за творчеството й за деца и млади.

Имайки предвид, че „Паулина” ни връща в миналото на българската столица, в рамките на литературната вечер пред посетителите бяха представени и фотографии на стара София, показващи града по време на бомбардировките през 1944 година, в които са пострадали над 800 мирни жители и 1200 сгради, както и снимки на града, какъвто е днес. Вечерта бе обогатена и с прекрасните музикални изпълнения на талантливите Доротеа Тошич и Миа Панич, които са и ученички в музикалното училище в Пирот.

  Д. Йеленков

  Фото: Славиша Миланов

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

About Dijana Jelenkov 959 Articles
Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*