В Народната библиотека в Димитровград бе представена книгата „Малко езикознание” на Властимир Вацев

В Народна библиотека „Детко Петров” в Димитровград вчера бе представена книгата „Малко езикознание” на автора Властимир Вацев.

В литературната вечер, на която присъстваха многобройни почитатели на писаната реч и интересуващи се от езиковите въпроси на българския език, участваха Донка Николова, учител по български език и литература, Елизабета Георгиев и Албена Милев от Народната библиотека и самия автор – дългогодишен преподавател по български в димитровградската гимназия, сега в пенсия, член на ред. колегията на някогашното  списание „Мост”, писател, преводач, есеист, рецензент. Гост на литературната среща бе и Денко Рангелов, писател, публицист и бивш редактор на списанията „Мост“ и „Другарче“.

През 2003 година Властимир Вацев публикува сборник с разкази „Брод към Цариброд”, а през 2016-та Народна библиотека „Детко Петров” издаде две негови книги – сборник с критически статии „Магията на словото и картината” и сбирка с хумористично-сатирични разкази „Хуморът като хигиена на нравите”.

„Малко езикознание” е дело, различно от досега публикуваните му книги. То представлява сборник с есета, съсържащи интересни и информативни разкази, чрез които читателят по забавен начин може да се запознае с редица езикови въпроси в българския език и да разреши езиковите си недоумения.

Според думите на автора, някои от есетата, обединени в книгата най-напред са били публикувани в детското списание „Другарче”, където съществуваше специална рубрика със същото название. Въпреки че призна, че художествената литература и литературната критика са голямата му любов, Вацев сподели, че като специалист по сръбски и по български език винаги се е интересувал и от езикознанието и е продължавал да пише есета, свързани с езиковата сфера и като пенсионер, след като „Другарче” спира да излиза. Благодарение на колектива на Народната библиотека в Димитровград, към която отдаде особено признание, есетата, създавани години и десетилетия назад заживяха нов живот в книгата „Малко езикознание”.

Анализът на книгата, написан и представен пред гостите на събитието от учителката Донка Николова показва, че „Малко езикознание” успешно съединява любовта на автора към езика и към литературата. Широкия и всеобхватен поглед на Николова към сборника на Вацев разкри различните особености и качества на едно дело, което е много повече от езиков справочник – написано от човек, който е „дългогодишен стожер на родното слово, учител с голяма буква”, то също разкрива духа на Цариброд, представяйки на читателя не само особеностите на българския език, но и българския менталитет и национална идентичност; представя редица научни и литературни, но и човешки аргументи; обогатява знанията на читателите с богата енциклопедична информация, раздвижвайки и  различни културологични въпроси за езика.

В своя анализ Николова обърща внимание и към присъствието на пейсажа в делото на Вацев, отношението към имената и топонимията, свързана с царибродския край, както и на особената чувствителност на автора, който чрез писането си се показва като своеобразен летописец на Цариброд, по същото време не излизайки от ролята си на учител на родния език.

Като преподавател с богат опит и голямо езиково и литературно знание Вацев остава незабравима фигура в живите спомени на многото му бивши ученици, а от Елизабета Георгиев като една от тях публиката чу интересни анекдоти, свързани с учителската му роля и отношението му към учениците и преподаването. За познанството си с Властимир Вацев, според думите на Георгиева, един от ключовите хора, създавали културата на Цариброд, говори и Денко Рангелов, който представи и свои стихотворения, едно от които посветено на Вацев. Част от есетата бяха прочетени от Албена Милев, а по време на литературната вечер публиката видя и презентация на фотографии от различните периоди от живота на автора на „Малко езикознание”.

Участващите в литературната среща се съгласиха, че става дума за едно наистина интересно и качествено дело, един вид необикновен учебник и езиков справочник, който може да бъде от полза както на ученици, изучаващи български език, така и на всички онези, които се интересуват от езикознанието и в чиято професия езикът играе значима роля.

  Д. Йеленков

  Фото: Весна Николов / Дияна Йеленков

About Dijana Jelenkov 959 Articles
Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*