Реставриране на старата чешма в с. Желюша – част от културно-историческото наследство на селището

Емблематичната чешма в местността „Бара“ в най-голямото царибродско село Желюша наскоро ще бъде реставрирана. Тя се намира в горна Желюша, близо до моста, през потока известен като желюшка бара.

Във времената,  когато „водопроводът“ бил непозната дума тази чешма с изворна вода е било място за срещи, отдих и почивка. Тук хората се снабдявали с питейна вода, поели добитъка, а жените я използвали за пране на дрехи.

Според спомените на старите желюшани чешмата датира от 1873/1874 година. Според данните от старите документи е изградена от неизвестни строители през 1881 г. Изследователите и историците твърдят, че чешмата е изградена няколко години след Освобождението от Османското владичество.

Със сигурност този обект е на възраст повече от 130 години и представлява само една малка част от богатото културно-историческо наследство на това сега крайградско селище, което според легендата е основано по време на заселването на южните славяни на тези земи. Старото име преди Oсманското иго било Калиново по основателя Калин и неземно красивата му внучка Калина, символ на красотата на желюшките девойки. След нахлуването на османските орди на Балканите, селото получава днешното си име като жално село, защото нещастна майка плакала за своите чеда загинали от турската сабя.

През Османското владичество Желюша било малко селище. Овчарските колиби се намирали по баирите край горите, отдалечени от окото на турските пътници и власти. По-късно те слезли долу между два обрасли с дървета рида, през които и сега тече малка бара, където е сегашно „старо село”. Оттам започнали да се придвижват надолу по посока на двата хана, които се намирали край пътя за Пирот и тогавашният Цариброд.

Желюшани през 30-те години на ХХ век

Поникнали нови махали около река Нишава по дължината с название „Каракашево”, то ест „Анове”, където минавал царски друм.  Тъкмо по това време е изградена и старата чешма близо до барата,  но хората се снабдявали с вода и от други чешми в селото.

Чешмата в местността „Бара“ помни и едно интересно събитие в началото на 30-те години на XX век, когато на път за селата Планиница и Бански Дол през Желюша минавал тогавашният крал на Югославия Александър I Караджорджевич. По думите на старите желюшани, краля станал до чешмата да пие вода. Когато видял, че тя е в окаяно  състояние, определил средства за нейното реновиране. Желюшаните тогава я нарекли „Александрова чешма“. След Втората световна война, отново е възстановена и по време на социалистическия период на нея е имало петолъчка.

И така вече над 130 десетилетия хората от нея черпели животворната течност да утолят жаждата си, за домакинството, поели добитъка…

Панорама на Желюша

Един от символите на Желюша с нов възстановен вид отново ще радва жителите и гостите на района с прясна вода и кът за отдих, където ще бъдат сложени „бехатон плочи“ и пейка. Това заяви пред ФАР Жан Цоневич, помощник-кмет на община Димитровград. Той добави, че реставрирането на чешмата се извършва със съдействието на Публичното предприятие „Комуналац“ и със средствата на Местната общност Желюша. Това ще е още една дейност насочена към уреждане на селото, отдалечено само 3-4 километра от града и където според преброяването от 2011 г. живеят 1 344 жители.

П. Виденов

Фото: от албума на  Ж. Цоневич / П. Виденов

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин “, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

About Petar Videnov 1987 Articles
Petar Videnov je rođen 1970. godine. Iako agronom po profesiji, u celosti se posvećuje novinarstvu. Novinarsku karijeru počinje u radio-televiziji Caribrod 1995. godine, gde kao novinar, voditelj i urednik već 21 godinu učestvuje u kreiranju i stvaranju raznovrsnih radijskih i televizijskih emisija, dokumentarnih filmova, reportaža i intervjua na bugarskom i srpskom jeziku. Posebnu pažnju posvećuje negovanju kulture i tradicije bugarske nacionalne zajednice u Srbiji. Novinar-urednik (1999-2000), član uređivačkog kolegijuma (2000-2002) i glavni i odgovorni urednik RT Caribrod (2002-2003) i (2009-2011). Dugogodišnji saradnik Novinsko-izdavačke ustanove „Bratstvo“ i istoimenog nedeljnika na bugarskom jeziku. Saradnik elektronskih i štampanih medija u Srbiji i Bugarskoj, a posebno Radio-televizije Srbije - „TV Žurnal na bugarskom jeziku“. Dopisnik nacionalnog bugarskog časopisa “Lov i ribolov“. Sa Agencijom za kinematografsku i televizijsku produkciju “Positive Production” iz Dimitrovgrada radio na izradi više dokumentarnih filmova i emisija – reditelj i scenarista dokumentarnih filmova „Trio Forte“ i „Zlatan Dudov“. Jedan od osnivača Udruženja građana „Emblema“ i Internet Portala „Far“. Bavi se publicistikom. Autor knjige „Po lovdžijski“. Član NUNS-a i međunarodne federacije novinara IFJ. Dobitnik značajnih novinarskih nagrada i priznanja na domaćim i međunarodnim medijskim festivalima.

1 Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*