Празници и традиции: Почитаме Свети Димитър

Православните вярващи, които почитат Юлианския календар на 8 ноември честват паметта на Свети великомъченик Димитрий Солунски Мироточиви. Той е един от най-тачените светци в народната ни култура и смятат го за родственик на Света Петка.

Според житието

Житието разказва, че Св. Димитър е бил градоначалник на Солун и достоен служител на тогавашната римска империя, известен в целия свят. Но той открито изповядвал и славил християнската вяра, поради което е убит от римските войници през 306 година. Тогава християнската църква го провъзгласява за мъченик на вярата и светец. Вече 1700 години той е почитан като солунски чудотворец.

Образът му е познат от иконите като конник с копие, който убива военачалника Лий. През XIII век Асеновци го прогласяват за духовен закрилник на българите и с неговата икона напред възстановяват независимостта на България. Вярва се, че Свети Димитър е брат на Архангел Михаил – покровител на отвъдния свят и на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници.

Светите му мощи се намират в Солун и до ден днешен в църквата „Св. Димитрий” са обект за поклонение на много християни от цял свят. Освен в България, светецът е почитан в Сърбия, Русия и между всички славяни. Много църкви са издигнати в негова чест. Катедралните храмове в градовете Видин и Сливен носят името на светеца и той е приет за техен покровител. Църквата във Видин е вторият по големина храм в България след „Св. Александър Невски” в София. Градовете Сремска Митровица и Косовска Митровица в Сърбия носят също името на светеца.

Народно поверие

Честването на Св. Димитър според народния календар се свързва с началото на зимата. Поверието казва, че от бялата брада на светеца, който язди червен кон, се изсипват първите снежинки. Българската поговорка гласи: „Свети Димитър зима носи, а Свети Георги – лято”. Тогава стопаните прибират ралата си под стрехите и подреждат дървата за огрев.

Празникът е известен и като Митровден или Разпуст. С него завършва периодът, за който се наемат сезонните работници, овчари, говедари, ратаи и се заплащат. Започва спазаряването на работници за следващата година. Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни. По това време на годината започват годежи и сватби.

В старопланинските райони стопаните следят за първия гост, който прекрачи прага на къщата. Ако той е добър и имотен човек, вярват, че следващата година ще е богата и плодородна. Ако бъде пълнолуние в нощта срещу Димитровден, ще се роят пчелите и кошерите ще бъдат пълни с мед. Тази нощ е важна за хората, които търсят заровени съкровища. Според поверието, небето се отваря и заровените жълтици проблясват със синкав пламък.

Митровден днес

Празникът е приет като международен ден на строителя. Честват го строителни инженери, архитекти, проектанти и всички ангажирани в сферата на строителството.

На този ден за здраве и дълголетие празнуват именници, които носят името на светеца: Димитър, Митко, Димитрина, Митка, Димка, Димо, Митра, Митьо и производните им имена.

В празничния ден в манастира „Свети Димитър” край Димитровград, известен като „Манастирчето“ и който датира от 1870 година, по традиция много хора и именници се събират на празнична литургия, палят свещи и отправят своята молитва.

В Сърбия 8 ноември е и Ден на учителя и просветните работници.

Подгтовил: Петър Виденов

Фото: Петър Виденов

About Petar Videnov 1987 Articles
Petar Videnov je rođen 1970. godine. Iako agronom po profesiji, u celosti se posvećuje novinarstvu. Novinarsku karijeru počinje u radio-televiziji Caribrod 1995. godine, gde kao novinar, voditelj i urednik već 21 godinu učestvuje u kreiranju i stvaranju raznovrsnih radijskih i televizijskih emisija, dokumentarnih filmova, reportaža i intervjua na bugarskom i srpskom jeziku. Posebnu pažnju posvećuje negovanju kulture i tradicije bugarske nacionalne zajednice u Srbiji. Novinar-urednik (1999-2000), član uređivačkog kolegijuma (2000-2002) i glavni i odgovorni urednik RT Caribrod (2002-2003) i (2009-2011). Dugogodišnji saradnik Novinsko-izdavačke ustanove „Bratstvo“ i istoimenog nedeljnika na bugarskom jeziku. Saradnik elektronskih i štampanih medija u Srbiji i Bugarskoj, a posebno Radio-televizije Srbije - „TV Žurnal na bugarskom jeziku“. Dopisnik nacionalnog bugarskog časopisa “Lov i ribolov“. Sa Agencijom za kinematografsku i televizijsku produkciju “Positive Production” iz Dimitrovgrada radio na izradi više dokumentarnih filmova i emisija – reditelj i scenarista dokumentarnih filmova „Trio Forte“ i „Zlatan Dudov“. Jedan od osnivača Udruženja građana „Emblema“ i Internet Portala „Far“. Bavi se publicistikom. Autor knjige „Po lovdžijski“. Član NUNS-a i međunarodne federacije novinara IFJ. Dobitnik značajnih novinarskih nagrada i priznanja na domaćim i međunarodnim medijskim festivalima.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*