Снимка с история

Тази снимка е от семейния архив на Славчо Антов, актьор от царибродския театър. Сложена в рамка, тя представлява фамилна и историческа ценност, която той пази в своя дом и сърце с дълбоко уважение. Тя е запечатала лицата на музикантите от 25-ти пехотен Драгомански полк от 25 октомври, 1911-та. Централната фигура с бастуна е капел-майстора и основоположник на духовата музика в Царибродско Тодор Наумов.

Илия Антов, дядото на Славчо Антов е в средния ред, третия от ляво на дясно. Той е военнослужещ в царибродските казарми и един от повечето царибродчани, които са свирели по ноти тогавашната военна музика. Умира през 1929-та.

Дядо Илия Антов е потомък на прочутия Цветко, който е имал хан. В този хан се е укривал Васил Левски на път за Белград и именно в този хан е открито първото българско училище в Цариброд. Бащата на Цветко е Ивко, който още в началото на 19 век слиза със семейството и стадото си в Цариброд от старопланинското село Сенокос. Ивко бил трудолюбив и умен и бързо забогатява. Купува си воденици в местността, която и до ден днешен се нарича „Ивкови воденици“.

Родово наследство, което оставя той от тогава до днес е многобройно и от него водят началото си много царибродски фамилии.

  Слободан Алексич, Белград

Фото: личен архив на Славчо Антов

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин “, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

About Slobodan Ćosa Aleksić 88 Articles
Iako rođen u Pirotu 1955. godine, svojim rodnim mestom smatra Dimitrovgrad (Caribrod), gde je proveo detinjstvo i završio osnovnu školu i gimaziju. Filozofski fakultet diplomirao u Beogradu. U novinarstvu od novembra 1982. godine, najpre u Beogradu 202, zatim u Radio Boru, pa na kratko u Studiju B, da bi od avgusta 1984. godine poceo da radi u Beogradskoj hronici, kasnijem Beogradskom TV programu. Od leta 1987. u Radio Jugoslaviji, a u Televiziju Beograd vraća se decembra 1995. Trenutno radi kao novinar na sajtu RTS-a. Osim na radiju i televiziji, sarađivao i u novinama, nedeljnicima i periodičnicima: “Danas”, “Vreme”, “Republika” na srpskom i “Balkanite”, “Bratstvo” i “Most” na bugarskom jeziku. Radio i na filmu i oko filma i bio jedan od pokretača i mentora radionice antropološkog dokumentarnog filma “Pametnik”, koja se održala na Staroj planini 2008. i 2009. i u Kanjiži 2010. godine. Priredio 2003. godine knjigu “Beskompromisni Dudov” u izdanju Doma kulture “Studentski grad”, koja govori o životnom putu i filmskoj poetici Zlatana Dudova, velikana sedme umetnosti.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*