В Босилеград се проведе кръгла маса за ролята на образованието в опазването на българската идентичност

   Българските официални институции, преди всичко Външното министерство на Република България трябва ясно да поставят като условие спазване на конституционно загарантираните права на българското малцинство в Сърбия, включително правото на образование, информиране, служебна употреба на майчин език, преди откриване на Глава 23 в процеса на присъединяването на Сърбия в Европейския съюз. Това е общото заключение от проведената кръгла маса, която съвместно организираха БТА и сдружението „ГЛАС” в пресклуба на БТА в Босилеград.

   Темата на кръглата маса изцяло се отнасяше до ролята на образованието в опазването на българската идентичност – проблеми и възможности в образователния процес на българите в Сърбия, с участие на Едвин Сугарев, генерален консул на Република България в Ниш, народните депутати Славчо Атанасов и Петър Кадиев, в ролята председател и заместник председател на Комисията по образование, култура и информиране при Народното събрание на Република България, Максим Минчев, генерален директор на БТА, Лазар Додев от Министерството на образованието на България, Жана Суслина, председател на сдружение „Център на бесарабските българи в България” и дългогодишен директор на гимназията „Г.С. Раковски” от Болград (Република Украйна), Владимир Захарийев и Стефан Стойков, кмет и заместник-кмет на Босилеград, в ролите председател и заместник председател на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия, Снежана Симеонова, председател на Комисията по образование при НС, Методи Чипев, директор на Основното училише в Босилеград, Иван Николов, председател на КИЦ Босилеград и представители на медии.

   По първия панел – Реалното състояние в образованието на българската общност в Сърбия, говорителите изнесоха реалното състояние в образованието на майчин език в общините, където живеят предатавители на българското малцинство в Сърбия и за пръв път след много години тъпкане в място виждат светла точка в смисъл направените първи крачки от страна на новия състав на Националния съвет по въпроса превод на учебниците. Освен учебниците като препятствие се явява и незаинтересоваността на родителите да запишат децата си да се обучават на майчин език, различното третиране на българския език като предмет в основните училища в Димитровград и Босилеград, кадровия въпрос, застъпеността на елементите от българската история и култура в отделни предмети и друго.

   Участниците в дискусиите нямаха попречно мнение, че трябва много да се работи преди всичко с родителите да не се страхуват да запишат децата си да се обучават на майчин език, но по въпроса изцяло по-подробно трябва да се говори на по-високо ниво, и предложиха да се сформира междуправителствена Българо-сръбска комисия, която да предостави решенията на проблема в образованието на българите в Сърбия пред министрите на образованието на двете държави, за да се тези проблеми решават по официален правителствен път.

   В тази насока дадена е задача на генералния консул в Ниш г-н Сугарев, на представителите на Народното събрание на Република България и Министерството на образованието, както и на Националния съвет да се заложат пред двете правителства проблема с образованието изцяло да бъде решаван институционално, тъй като българите в Сърбия, както и другите малцинства имат  право на това.

   На срещата се чуха и позитивни примери, които изнесе Жана Суслина, представител на бесарабските българи, които тези проблеми са решили и понастоящем децата в Одеска област се обучават в елитни училища на майчин български език.

   Лазар Додев, представител на Министерството на образованието на България между другото каза, че България много помага българските училища извън България по различни програми, а освен записването на студенти от български произход по постановление 103, той припомни, че само миналата година с по-голяма сума пари са помогнати много училища по света, в които се учи български език, сред които и училищата в Димитровград, Иваново, Бело Блато, а конкретно за Босилеград г-ин Додев изтъкна, че на сметката на Матицата на българите в Сърбия миналата година били преведени 33.754 лева.

   Бяха докоснати и други проблеми, с които се сблъсква българското малцинство в Сърбия, а като добра новина бе предвестено, че ще уследи изменение на Закона за сдобиване с българско гражданство, който ще улесни процедурата и ще попречи корупционните афери и дългото чакане на опашки пред компетентните институции, както и времето за получаване на гражданството.

Б. Иванов

Фото: БНТ

About Božidar Ivanov 660 Articles
Božidar Ivanov je rođen 1970. godine. Iako ekonomista po profesiji, potpuno se posvećuje novinarstvu. Novinarsku karijeru počinje u Ustanovi Centar kulture Bosilegrad u organizacionoj jedinici Radio-televizija Bosilegrad od 1998. godine, gde kao novinar-voditelj već 18 godina učestvuje u stvaranju raznovrsnih radijskih i televizijskih emisija, reportaža i intervjua na bugarskom i srpskom jeziku. Posebnu pažnju posvećuje negovanju kulture i tradicije bugarske nacionalne zajednice u Srbiji. Novinar-voditelj od 1998. do 2016. godine u Radio Bosilegradu iza koga stoje sati i sati emisija, reportaža, intervjua... Saradnik Novinsko-izdavačke ustanove „Bratstvo“ i istoimenog nedeljnika na bugarskom jeziku. Saradnik elektronskih i štampanih medija u Srbiji i Bugarskoj, a posebno Radio-televizije Fokus, Televizije 017 i Bugarskog nacionalnog radija. Član NUNS-a, dobitnik novinarskih priznanja na domaćim i međunarodnim medijskim festivalima. Učesnik na svim BBC-ovim školama i aktivni učesnik u očuvanju informisanja na bugarskom jeziku preko Komisije za informisanje Nacionalnog saveta bugarske nacionalne manjine Republike Srbije u predhodna dva saziva.