Коледарска песен от средата на 19-ти век

      „Изкочи, Боже, та поможе:

      куде путу путувамо, куде станю – станюваме,

      по-горъ, по Бога, по нашега закона;

      куде одимо се добро намѣримо.

      Овдъя доядомо, у нашега помачина,

      най-добръ га намѣримо;

      дѣка иде и пиъ, и Бога моли, за най-добри гостъ.

      Бога му даде добри гостъ коледжанье –

      малко пише и се веселише,

      а повече му главу размирише.

      Тикье си ми най-домачинъ веселъ, та поднесенъ:

      та заузви бѣле рукье, за запрѣгну свилни скути,

      та бъркну у свилни джепи,

      та извади кръсть дукати, та ни дари.

      – Дарилъ га Господъ: Печ` лѣбъ, кантаръ сиренье,

      първньа рука оратньи волове,

      ягнитне овчице, козичнье козице,

      телетнье кравице, ждрѣбитнье кобилкье.

      –  Кобилкье му бею: по полье бързи, по горе въщи;

      що ги гонило утичали,

      що гонили слизали.

      – Стигнули Бога и свѣтего Жована –  на дъло, на прѣдѣла,

      дѣка дѣле сребро и злато.

      Кому с` паницу, кому с` лъжицу,

      на нашега домачина – кило о половницу.

      – Нашъ домачинъ у радосъване малитъ воловци и новуту колесницу,

      та отиде да га докара;

      та не може отъ мѣсто да га покръне.

      А онъ дойде на вану дъртитъ волица, с` раздуванитъ колища,

      що праилъ баща му у младинъ дни;

      та га докара до равни дворове,

      па се опръ и у равни дворове,

      та изкочи дѣда та помогну с` голѣмуту дубаню,

      та га у кутъ накараше,

      та се земльята потресе.

      – И овая парица, що ни е нашъ домачинъ подарилъ:

      ако буде цървена – цървена му пченица.

      Ако буде мѣдена – мѣдени му кошаре.

      Ако буде срѣбърна – сръбро му се льяло и ковало,

      та му прѣзъ прагъ пръльвало,

      кико околъ водице, подъ воденице, кико околъ Жовановитъ дни.

      – Море речете сѣга амин!

      – И овая парица: колко су у ню шарщовици, писковци,

      толко му Богъ далъ – черковци, синковци –

      чужъ чесъ гонили,

      у чужду землю одили, ньинуту си нигдъ не оставили.

      – И овая колоничка: колко су у ню зрънца – прѣмлени, прѣпрѣни – толко му Богъ далъ:

      на малу ньиву – кръстци, на голѣму – стоговци.

      Два ги брата здъвали, два имъ брата издавали,

      двъ имъ сестре додавале – та се криви изкривували,

      та не може дѣда с` очи да ги прѣгледа,

      а камо ли съ дубнюту да ги прѣвърли.

      – Море речете сѣга аминъ.

      – И овая количанка: коя гю рука замесила,

      застроила, та се заносила, та се подносила, та се остаросвѣтила;

      по кумове, по старйкье по девето село, по десето;

      съ църни долактеници, съ драни коньи, на синьи съдла, съ златне узде,

      съ шикосане бѣслице, съ зелене здравице, съ жълте погаче;

      кико риба дълбина ми, кико соколъ висина ми,

      кико кукавица с` ясни гласи по зелени гори,

      кико паунъ с` окатитъ перя изъ голѣмитъ градища

      – па речете аминъ!

   – И овдева: колко су лу влаканца, на дълго, на преко – толко су Богъ далъ:

   на мало конюпнище-гръснице, на голѣмо – куповци;

   та му били густи кико мъгла, тънкьи кико игле,

   високи кико еле, жълти кико восъкъ,

   мекьи кико памукъ, главчесте кико циганскъи тупанъ;

   па вързували семе та се качили циганчетията, та зобали по ньи.

   – А дѣда върльаечи, клъкаечи по ньи съ голѣмуту дубаньу, та гьи мъртви поземъ пообаралъ.

   – Па речете аминъ.

   – И овдева: ньивчица, у ньивчицуту – грешчица; у грешчицуту – крушчица;

   у крушчицуту – люлчица; у лулчицуту – синчъкъ, кико срѣбърънъ кръстакъ.

   – Баща си га прати по дълбокьитъ доловци, по бѣлобольитъ козице;

   късо куче по ньега, чуло магаре прѣдъ ньега. Манарка му наруку.

   Онъ не слуша бащу си, нело си вану: по студенитъ кладенци, по църноокитъ дъвойчетия,

   кико що работеше баща му у младитѣ дни!

   – Тъгай рипи шило на полицу, та надену шушеницу;

   прѣзъ гръдицу, та гю тури у коледжанску торбицу.

   – камо те, прѣбиславе* – прѣбила те майкьа у кьисало млѣко,

   та да ти се дигне мъртва косъ подъ носъ,

   та да не можешъ на ледъ воду да се напиешъ,

   а камо ли кума у руку да цъливашъ!

   * „ѣ“ се чете като „е“

   * – Този от коледарите, който е носил събраното

   Текстът е публикуван за първи път през 1910-та, във в-к „Нишава“, бр. 18, стр. 2-3, разказан от тогава 70-годишен дядо от с. Райна, Царибродско

   Още интересни истории от миналото на Цариброд, можете да намерите в дигитален архив „Стари Цариброд“ – http://staricaribrod.org

Мария Гоцева

Фото: От албума на М. Гоцева

Napisao/la

Мария Гоцева е родена през 1976-та година, в гр. София, Р. България. През 2001-ва година завършва Нов Български Университет, специалност „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“, но любовта й към писаното слово я отвежда в дебрите на PR-а. Още като студентка работи в рекламните отдели на радио „Класик ФМ“ и радио „Веселина“. Работи като мениджър PR, Маркетинг и Реклама за представителя на моторни масла Valvoline за България в периода 2004-2005. Навлиза в дербите на медийните комуникации като експерт PR и Комуникации в комедийния тв канал GTV и в телевизия Re:TV. Работи като freelancer експерт PR и Комуникации като по този начин се чувства свободна да експериментира с различните направления в корпоративните комуникации – текстописец за модното ревю на бижута VELMAR, медийното отразяване на 2-рия сингъл на рок-група Силует – „Както крещиш“, фондация „Петя Иванова“ – в подкрепа на семействата с репродуктивни проблеми. Създава сайта Гоцеви от Цариброд, с цел представяне и опазване на миналото на една от най-старите царибродски фамилии, чиито корени са от средата на 19-ти век и чиито наследник е. Освен писането по белия лист, друга нейна страст е графичния дизайн. През 2013-та година завършва едногодишно следдипломно обучение по графичен дизайн към програма „Аз мога повече“ на Министерството на труда и социалната политика на Р. България. Участва в създаването на дигитален архив „Стари Цариброд“ в сътрудничество с виртуален музей „Цариброд“ - кауза, която има за цел да осигури безплатен интернет достъп до периодика, документи, книги, фотографии и лични спомени, свързани с историческото минало и с цел да предостави нови възможности за изучаване на битието и житието на царибродчани в различни направления. Мария Гоцева е щастливо омъжена и има дъщеря – тинейджър.

Bez komentara

Ostavi komentar