Съществен дебат на кръглата маса на тема „Образованието на БНМ в Сърбия – състояние, перспективи и предизвикателства”

В организация на Националния съвет на българското малцинство в Сърбия вчера в община Босилеград се проведе кръгла маса на тема „Образованието на българското национално малцинство в Сърбия – състояние, перспективи и предизвикателства”. На срещата присъстваха представители на Министерството на образованието, науката и технологичното развитие на Р. Сърбия, Комисията за човешки и малцинствени права,  Мисия ОССЕ, Института за учебници  от Белград, Генералното  Консулство  на Р. България в Ниш, Държавната агенция за българите в чужбина, директорите на босилеградското ОУ и Гимназията,  димитровградското ОУ „Хисто Ботев”  и ОУ „Братство” в село Звонци, Висшата бизнес школа в Белград, черковна община Босилеград и неправителствения сектор и  бе  разисквано цялостното състояние на образованието на  български език.

След поздравителното  слово  на председателят на НС Владимир  Захариев,  зам. председателя Стефан Стойков представи  отчет за постиженията на  Националния съвет в областта на образованието за две години, отчитайки съдействието на Правителствата на Р .Сърбия и България, мисията ОССЕ,  ДАБЧ, Генералното консулство на Р. България и редица институции.

Генералният консул на Р. България в Ниш Едвин Сугарев изтъкна, че образованието на българското малцинство в Сърбия е най-същесвения  проблем и че е парадоксален факта, че има преведени учебници, но няма ученици,  които да обучават на майчин език. По думите му, причините са  многобройни, като попълването на анкетните листовки от страна на родителите, което е обезпокоително и трябва да отпадне,  убеждението за по-лесно интегриране в обществото с обучение на сръбски език, липса на кампании за предимствата на обучение на майчин език, единна позиция от страна на директорите на образователните ведомства и систематична работа с  жителите от страна на администрациите в градовете населени предимно с българи.

Директорът на Гимназията в Босилеград Антон Тончев заяви, че за решението за премахване на обучението на майчин език, взето на заседание на общинския съвет в Босилеград през 1987-та са виновни, както Сърбия и България, така и тогавашното общинско ръководство. Тончев отчете като  минимален напредък превода на учебници и посочи липсата на учебници на български език за средно образование. Той оповести, че за три години от откриването на български паралелки в босилеградската Гимназия общия брой на гимназисти, които се обучават на майчин език е 60. Той посочи, че  правителствата на двете страни не са направили нищо за подобряване на икономическото състояние на южната част на Сърбия и че след 5-6 години темата за образование на майчин език няма да е актуална, защото има драстичен спад в броя на учениците. Като срамен факт той представи петиция от 2005 година подписана от 62-ма родители от Босилеград, обявили се против обучението на майчин език, децата на които следват или са получили образование в българските висши учебни заведения.

Главният експерт в Държавна агенция за българите в чужбина Йордан Колев изтъкна усилията на Агенцията да съдейства на българското малцинство, отчитайки факта, че именно в следсвие на обучението на български език,  българското малцинство в Сърбия  може да се похвали с редица учени, интегрирали се успешно навсякъде по света, както и че двуезичния модел е  маска за премахване на обучението на майчин език.

Джурджица Eргич от групата за образование на националните малцинства и човешки и малцинствени права в образованието при Министерството на просветата на Р. Сърбия, като изтъкна  значението на майчиния език представи факта, че 14 малцинства в Сърбия реализират образование на майчин език, а 8 от тях, сред които българското малцинство  вече са в процес на отпечатане  на  учебници на  майчин език. Тя представи като приоритетен превода на учебници на български език за основните училища, след което ще последва подписването на меморандум за обезпечаване на учебници на български език за средните училища. Ергич   уточни, че  анкетирането на родителите е задължително основание за обучение на майчин език и че то трябва да се направи преди края на учебната година.

Методи Чипев, директор на ОУ „Георги Димитров” в Босилеград изтъкна, че три  са  паралелките и общо деветнадесет  ученици във  втори, пети и шести клас, които се  обучават на майчин  език. Родителите се анкетират, а модела който се прилага е двуезичен – сръбски и български,  като българския е задължителен предмет, който влиза в общия успех на учениците. Директорите на ОУ „Хр. Ботев” в Димитровград  и ОУ „Братство” в с. Звонци, Катарина Симеонова и Драган Иванов отчетоха като недопустим статута на учебния предмет „български език“  като избираем и поискаха връщането на статута на българския език като задължителен.

Зоран Стоянов, старейшина към Босилеградския храм ”Рождество на  Пресвета Богородица”, от името на Епархия Вранска посочи, че проблема който съществува тридесет години не може да се реши мигновено. Към решаването на проблема трябва да се подходи качествено и искрено, да се оформят работни групи от  специалисти и призова за тясно сътрудничество с българките институции.

Милица Родич от Съвета за въпросите относно националните малцинства при Мисията на ОССЕ, изтъкна доброто сътрудничество между Националния съвет, просветното министерство и Института за учебници, но и необходимостта от качествено образование, което е възможно при  наличието на добри учители и специалисти.

Като предстоящо предизвикателство и ангажимент е подсигуряването на  притурките с 30% елементи на национална култура и история, което е въпрос на договореност между двете страни на ниво министерства. НС е отправил молби до ДАБЧ и Министерството на образованието на Р. България да предприемат необходимите действия.

В дебата  взе участие и Александър Димитров, председател на сдружение „Глас”, който отчете значението на неправителствения сектор в обсъждането на темата за образованието и поуките, които трябва да си вземем от миналото. Началникът на училищното управление в Лесковац Бояна Миленкович и проф. Миле Самарджич от Белградската Бизнес школа, която от няколко години има клон в Босилеград, отчетоха значението на съществения  диалог от всички компетентни институции. 

Кръглата маса приключи след два  часа и половина активен дебат с общото заключение,  че темата „образование“ заслужава  сериозен подход  и уговорката,  че следващата кръгла маса би могла да се състои есента на тази година в някоя от общините, населени предимно  с хора от българското малцинство.

 Александра Димитрова – радио Босилеград

Фото: Владимир Захариев, Славица Васов