Репортерите на ФАР в село Божица: Учениците се учат да ценят живота и труда

Село Божица се намира някъде на средата на регионалния път между Босилеград и Сурдулица и принадлежи към сурдулишка община. Обхваща площ от 71,6 km2 и е най-голямо сред селата в областта Краище.

Божица се състои от 11 разпръснати махали – Село, Кодина махала, Велкичева махала, Дедичина махала, Дарковска махала, Златанова махала, Деянова махала, Дживина махала, Маричева махала, Драчина махала и Букова глава махала. Някои от тях се разделят на подмахали. През селото тече Божичката река и многобройни потоци, които се вливат в нея.

При последното  преброяване на населението 64,86% от жителите на Божица са записани като българи, 27,92% като сърби, 1,50% като югославяни. Домакинствата са 135. Средната възраст е 47,3 години.

В селото се провежда ежегоден събор на Петровден. В началото на ХХ век по време на събора се е организирал двудневен панаир, известен с пазара на манифактурни стоки, спиртни напитки, плодове, бакър, земеделски инвентар (коси), вълна и коне. Съборът запазва ролята си и до ден днешен, когато в Божица се събират много хора с потекло от това село с цел да се видят, поприказват и незабравят.

Понастоящем в Божица от обществените служби работят основно училище „Свети Сава”, гише на  Пощата на Сърбия, полицейски пункт, местна канцелария и клон на библиотеката „Радое Доманович” от Сурдулица.

В селото има  цех за преработка на дървесни суровини, а повечето хора се препитават с животновъдството, събиране на горски плодове и с дюлгерство.

Последните, които съхраняват майчин български език в Божица са възрастните хора – говорят на диалект и ученици и учители от  осемгодишното училище  в това село, в което български език се изучава от първи до осми клас.

Първото училище в Божица е открито през 1860 година, а за учител е назначен Найден Стоянов от с. Райчиловци. В това училище са учили деца от Божица и село Топли Дол. През 1880 година е открито училище и в Топли Дол, а за учители се назначават Найден Костадинов и Васил  Джансъзов от вътрешността на България. Тъй като броят на учениците все повече се увеличавал, на 17 септември през 1908 година в божичката махала Деянови откриват училище от първи до четвърти клас с учител Васил Димитров. Така започва образователно-възпитателния прогрес в Краището. В училищата освен момчета, родителите започват  да  записват и момичетата си.

Новото двуетажно училище в центъра на Божица започва да се строи  през септември 1947 година от твърд материал. Школата е бързо построена, оборудвана и учениците се преместват да учат в нови светли и уютни учебни стаи. Училището по това време носи името „25 май”, а през 1994 година се преименува в „Свети Сава”. През 1976 година се слагат основите на ученически стол и от изграждането му до днес там се хранят учениците. През последните години ежегодно на 27 януари в столовата се отбелязва училишната и всеобщо селска служба.

Учениците в Божица са с български произход, както и повечето учители, които са учителствували или преподават понастоящем. До 1987 година обучението в това основно училище изцяло се провеждало на майчин български език. По това време училището е наброявало около 60 ученици.

Основното си образование тук са завършили редица известни хора – лекари, инжинери, професори и учители, сред които поетът Александар Дънков, който творческия живот е провел в Белград и писателят Костадин Златков, който живее и твори в България. Една от главите в книгата на Костадин Златков „Черква за безбожници” е озаглавена „Тъга за Божица”. Описвайки посещението си на родното село половин век след напускането му, той пише:

“Отвсякъде се лее сръбска реч. Хубава, напевна, добре изговорена, правилно наредена. Моите божичани не използват нито една българска дума, нито пък дума от своя говор. Даже по добитъка викат на сръбски, бълнуват, псуват, кълнат и оплакват умрелите на сръбски”.

В основното училище в Божица днес се обучават 11 ученици от първи до осми клас. Тези деца заедно с учителите са последните, които съхраняват не само български език, който се изучава като предмет, а са и последните, които дават живот на това прекрасно село.

От 2004 година до днес училището ръководи любезната директорка Гордана Йорданова от с. Горна Лисина, по професия начален учител.

За тези изминали години, благодарение на голямото разбирателство на дългогодишният кмет на Сурдулица и прочут бизнесмен Новица Тончев родом от Божица, сградата на училището е добре поддържана, учениците получават безплатна закуска, работещите са доволни от условията за работа и транспорта им, който заплаща община Сурдулица.

През 2006 година кметът на Сурдулица Новица Тончев довежда на гости в Божица известният футболист и треньор на Цървена Звезда Бошко Джуровски, който дарява футболни топки на учениците. От страна на Министерството на просветата на Р. Сърбия през 2015 година училишето в Божица  е обявено за най-добро училище в Пчински окръг, с най-много спечелени точки за качествено образование, поведение на ученици и учители, отношение в колектива, успех на ученици, хигиена…

В това уредено училище чувам онова, което винаги ми казват щом посетя подобно учебно заведение.

„Знаете как е” – отвръща ми директорката Йорданова.

„Мнозина от децата, за разлика от тези в градовете, четат и в библиотеката влизат редовно. Живеем сред фрагментирана култура, в която сигурността ни дори за предишните десетилетия бива разколебана и където е практика младите хора, прекарали години в ученическата скамейка, да не знаят нищо за света, да не са прочели нито ред и да бъдат добри само в своята специалност или в нещо друго, компютрите например“ – каза Йорданова, но допълва , че това не е случай с децата в селските среди, които нямат много време да прекарват на телефоните, тъй като редовно помагат на родителите си в ежедневната им селска работа. Така те се учат да ценят живота и труда.

Братята Владан и Борис Рангелови са ученици от втори и четвърти клас. Те са от махала Маричеви и до училището пътуват 3 километра в една посока.

„През есентта и пролетта е много хубаво да пътуваш през прекрасните пейсажи на божичкият синор, но през зимата, когато натрупа сняг, а студа и вятъра пукат дърветата, е много трудно ежедневно да преминаваш такъв маршрут” – споделят братята Рангелови, прекрасни момчета с бистри  погледи и добра детска душа. По това време винаги с нас идва някой от родителите ни, защото в полите на Слатина дебнат и вълци.

Всяка сутрин с тях до училището идва и най-верният им приятел, кучето Шаро, което ги чака пред училището и щом приключат часовете тръгва след тях.

За разлика от много градски деца, тези две момчета от рана възраст знаят да се справят с трудностите на живота.

„Ние всеки ден освен училищните задължения, работим и някаква друга работа, храним добитъка, носим дърва, помагаме в събиране на сено, събираме горски плодове и гъби” – споделят Владан и Борис.

Към края на посещението ни, пред училището в Божица правим приятелска снимка. Разделяме се с топли пожелания за  здраве и успехи. Отново да се видим в много по-голям брой, пожелаваме още дълги години да звъни училищният звънец, селото да оцелее, а от класните стаи да излизат все така умни, приятни и гостоприемни хора.

 Б. Иванов

Фото: DIP Production

Текстът е част от проекта „Пазители на традициите“, който е съфинансиран от Министерството на културата и информирането на Република Сърбия в рамките на конкурса за съфинансиране на проекти в областта на публично информиране на езиците на национални малцинства за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

 

Napisao/la

Божидар Иванов е роден през 1970 година. Макар че икономист по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1998 год. в Центъра за култура „Босилеград” - Радио-телевизия Босилеград, където като журналист и водещ вече 18 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Иванов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-водещ от 1998 до 2016 година, зад когото са наредени часове емисии, интервюта, репортажи... Сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с Радио телевизия Фокус, Телевизия 017 и Българското национално радио. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия, лауреат на значими журналистически признания, участник във всички семинари на BBC и активен участник в опазването на информирането на майчин български език чрез Комисията по информиране при Националния съвет на българското малцинство в Сърбия в първите два състава.

Bez komentara

Ostavi komentar