В ОУ „Христо Ботев” в Димитровград се проведе родителска среща на тема „Образование на български език”

В ОУ „Христо Ботев” вчера се проведе родителска среща за родителите на учениците, които за учебна 2017/2018 година ще се запишат в пети клас, с което ще започнат втория цикъл на основното си образование. Това бе повод на родителите да се представи възможността децата им да се учат и изцяло на български език, за което на срещата говориха директорът на училището Катарина Симеонов, Радко Влайков, посланик на Република България в Република Сърбия и Едвин Сугарев, генерален консул на Р. България в Ниш.

Според посланик Радко Влайков, срещата има за цел по-добре да информира всички онези, които имат колебание дали да запишат децата си в българска паралелка. Чрез записване в българска паралелка в новия етап на образованието си, децата могат да получат възможността да усвоят нещо допълнително, което, както каза той, носят в кръвта и в сърцата си. Той посочи и убедеността си в желанието на сръбската държава да гарантира правата на националните малцинства в страната, сред които е и правото на обучаване на майчин език и да създаде условия за това. Въпреки „инерцията на десетилетията”, през които в основното училище в Димитровград не е съществувала паралелка на български език, посланик Влайков посочи, че няма причина родителите да се страхуват или притесняват да запишат децата си да учат на български. Колкото по-рано се започне с подобно образование, толкова повече възможности ще имат децата за бъдеще обучение в българските университети по постановление 103, но към тези деца ще бъде обърнато и по-специално внимание от страна на България, каза посланикът.

Едвин Сугарев между другото посочи няколко основни причини защо е важно учениците в димитровградското училище да започнат да се образоват на български. Според неговите думи, изучаването на майчин език е важно заради запазването на националната идентичност, тъй като езика свързва хората и с културата, традицията, историята и ще помогне на децата един ден да заемат по-добри места в българските университети и да следват желаните от тях профили, както и да се класират в университети, признати от страна на ЕС, след което и по-лесно да намерят работа. Сугарев също изтъкна, че доброто познаване на българския език може да бъде само още един бонус, защото, колкото повече езика един човек познава, толкова повече може да просперира в професионалната сфера.

Директорът на училището Катарина Симеонов припомни, че ОУ „Христо Ботев” няма българска паралелка още от 1982 година, но също посочи, че болшинството от учителите на димитровградското основно училище са се дообразовали в България и са компетентни да преподават и на български.

Поради реконструкция на сградата на основното училище, предстоящата учебна година ще започне на 18-ти септември, а до средата на септември ще се знае дали образованието на български език отново ще се завърне в основното училище в Димитровград.

Д. Йеленков

Фото: Дияна Йеленков

Текстът е част от проекта „Гражданско обслужване и малцинствена общност“, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2017 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

Napisao/la

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Bez komentara

Ostavi komentar