Българската парламентарна делегация проведе среща с представители на БНМ в Димитровград

На 31 март Димитровград посети делегация на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове на Народното събрание на Република България.

Членовете на делегацията проведоха среща с представители на българското национално малцинство в Сърбия, с главна цел да се запознаят с въпросите на обучение на български език и въпросите на малцинствените медии, но и с други проблеми, които вълнуват малцинството в Сърбия.

В делегацията, водена от председателя на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове Кристиан Вигенин, бяха още Ивелина Василева и Петър Петров, зам.-председатели на комисията, Иван Иванов, член на комисията и Еньо Савов, сътрудник на комисията. Сред високите гости бяха и Радко Влайков, извънреден и пълномощен посланик на Р. България в Белград, Едвин Сугарев, генерален консул на Р. България в Ниш и Николай Колев, пълномощен министър на Генералното консулство в Ниш.

На срещата присъстваха представители на местното самоуправление, културни и образователни институции, медии от Димитровград, Босилеград и Ниш, както и заинтересовани граждани.

Присъстващите поздрави кметът на община Димитровград Владица Димитров, който изрази честта и удоволствието си поради посещението на високите гости. Посланикът Радко Влайков благодари на всички, отзовали се на поканата заедно да обсъдят някои от темите от значение за малцинството, както и на самата делегация за показания интерес и сътрудничество.

„Тази среща е важна за нас, защото отношението към българското малцинство е един от ключовите елементи, по които ще съдим доколко Република Сърбия е готова или се подготвя активно за членство в ЕС. В момента, когато България ръководи ЕС фокуса ни като страна съсед на Република Сърбия е да видим как се развиват процесите в страната”, каза председателят на комисията Кристиан Вигенин.

Той изтъкна, че вече са проведени няколко важни срещи с изпълнителната власт и колегите от Събранието на Р. Сърбия. Според думите му, приключвайки тези срещи, от голямо значение е да се чуят и проблемите на малцинството, но и препоръките, които представителите на малцинстовото имат към Република България.

„В последните години българското Народно събрание проявява все по-силна ангажираност към нашите сънародници, които живеят в чужбина. Освен комисията по външна политика, по европейски въпроси, беше създадена и Комисия за работа с българите в чужбина”, посочи Вигенин и добави:

„Разговора ни днес ще бъде предаден на нашите колеги с конкретните ви предложения, така че да имаме една по-добра координация в нашите действия и в нашата политика.”

Освен въпроси и проблеми, отнасящи се до сферата на образованието на майчин език и информирането, по време на срещата се раздвижиха и редица други въпроси, сред които безработицата и лошата икономическа ситуация в Димитровград и Босилеград. Според участниците в дискусията, един от най-сериозните проблеми и в двете общини несъмнено е обезлюдяването и все по-голяма емиграция от тези краища.

Обобщавайки някои от въпросите, изнесени по време на дискусията, посланикът Влайков между другото посочи важността на образованието на майчин език още от предучилищна възраст, както и на създаването на условия за преквалификация и непрекъснато усъвършенстване на учителите, които преподават на български. Коментирайки раздвижените въпроси за работата на Националния съвет той изтъкна, че е крайно врема да се спре да се говори за разделение между Босилеград и Димитровград, тъй като българската държава не може да помогне за решаването на важните проблеми ако самите хора, по думите му, имат подобен подход на разделение.

След проведената дискусия към присъстващите се обърна и зам.- председателят на комисията Ивелина Василева.

„Искам да ви уверя в ангажираността и желанието ни да допринесем чрез своите компетенции в сферата, в която работим и политическите сили, които представляваме за да подобрим живота на хората и да помогнем за решаването на проблемите. В Народното събрание, сред народните представители и в Правителството има пълно разбиране за необходимостта да се насочват повече усилия в потпомагането на националните ни малцинства”, каза тя.

Според думите на Василева, сред поставените приоритети е и подкрепата на образованието като фундамент, който дава възможност на хората да имат добра перспектива за бъдещето, дава стимул за развитие на обществото и икономиката.

„Въпросът е, да гледаме в една посока. Мисля, че общото ни разбиране е, че посоката е в съхраняване на българщината и на българския дух; общото ни разбиране е за по-доброто бъдеще на нашите деца и това бъдеще да бъде в контекста на европейските ценнности. Затова и ние ще съдействаме, разговаряхме вече и с кмета на общината, с възможности да осигурим и обмен на знание и повишаване на капацитета за използване на възможностите на европейската солидарност чрез реализирането на европейски проекти”, посочи Василева.

Преди срещата високите гости от България поднесоха венци на бюст-паметника на Васил Левски в центъра на града. В рамките на визитата си в Димитровград делегацията на КЕВКЕФ проведе среща с кмета на община Димитровград, на която бяха обсъдени възможностите за засилване на капацитета на общината за реализиране на проекти с европейски средства, включително със засилване на партньорството с български общини.

С посещението в Димитровград приключи тридневното пребиваване на българската парламентарна делегация в Република Сърбия.

  Д. Йеленков

  Фото: Славиша Миланов

 

Текстът е част от проекта „Демократично общество – информиран гражданин “, който е съфинансиран от Община Димитровград в рамките на медийния конкурс за 2018 г.

Становищата представени в медийния проект не отразяват становищата на органите, които определиха средства.

 

Napisao/la

Dijana Jelenkov rođena je 1988. godine u Pirotu. Osnovnu i srednju školu završila je u Dimitrovgradu, nakon čega nastavlja obrazovanje na Filozofskom fakultetu u Nišu (na osnovnim studijama Srbistike) i Novom Sadu (gde završava master studije na studijskom programu Srpska filologija: srpski jezik i lingvistika). A onda seda u voz i vraća se u Dimitrovgrad. Kako je uvek bila od one dece koja više vole da ispod drveta čitaju knjigu nego da igraju žmurke, odmalena se interesuje za književnost i jezik, i naročito za dijalekat svog kraja. Leksika govora Dimitrovgrada bila je i predmet njenog master rada – rečnika sa preko 2000 reči koje su u upotrebi u ovom lokalnom govoru. U slobodno vreme bavi se pisanjem (uglavnom proze, i povremeno poezije), i prevođenjem književnih tekstova sa bugarskog jezika na srpski (a kada joj dođe, i obrnuto). Nekada davno, radove iz oblasti dečjeg stvaralaštva objavljivala je u zborniku „Radovićev venac“, pesničkoj zbirci „Razigrani snovi“ i dečjem časopisu „Drugarče“. U novije vreme, neki od njenih tekstova pojavili su se u časopisu „Nedogledi“ Filozofskog fakulteta u Nišu, te u književnim časopisima „Trag“ i „Majdan“. 2015. i prva polovina 2016. godine bile su plodne za bujanje književničke sujete – donele su joj drugu nagradu na konkursu „Vojislav Despotov“ u Novom Sadu, treću na konkursu za satiričnu priču u okviru Nušićijade u Ivanjici, kao i mesto među tri nagrađene priče na konkursu magazina Crna ovca (blacksheep.rs); svojim pisanijima zauzela je prostor i u zborniku „Crte i reze 6“ (zbirci najboljih radova sa konkursa „Andra Gavrilović“ u Svilajncu), kao i u poetskom zborniku „Sinđelićeve čegarske vatre 26“ književnog udruženja Glas korena iz Niša. Njene kratke priče našle su se među izdvojenima i na naredna dva konkursa Crne ovce. Zajedno sa kolegom Ratkom Stavrovim i gospođicom Dorotejom Todorov objavila je prozno-poetsku zbirku "Dodir". Nije odolela ni iskušenju da se oproba kao novinar – na poziciji prevodioca i autora sarađivala je sa onlajn časopisom EMG magazin, a povremeno objavljuje tekstove i na portalu blacksheep.rs.

Bez komentara

Ostavi komentar