Обзор: Българо-сръбските отношения на най-високо ниво през 2018-та

На 1 януари, България пое председателството на Съвета на ЕС. Основна линия на българското европредседателство бе темата за Западните Балкани като неделима част от Европа и необходимостта от успешното развитие на региона в различни насоки – инфраструктура, енергетика, дигитализация, трансгранично сътрудничество и др.

Министър-председателят на България Бойко Борисов нееднократно по време на своите срещи с лидерите на Западните Балкани изразяваше необходимостта от обединение за една по-успешна Европа.

Българският президент Румен Радев насочи своя фокус към конкретното развиване на проекти, свързани с българското малцинство в Сърбия – учебници на майчин български език, финансиране на медии на български език и други проекти в областта на културата, образованието и информирането.

Ето как се развиха българо-сръбските отношения на най-високо дипломатическо ниво през изминаващата 2018 г.

Януари

В началото на новата 2018-та, президентът Александър Вучич и българския премиер Бойко Борисов са се поздравили по телефона относно успешната и конструктивна съвместна работа през отминалата тогава 2017 г.

В телефонният разговор двамата са били единодушни, че през 2017-та активният двустранен диалог е допринесъл за изключително важни стъпки за евроинтеграцията на държавите от Западните Балкани, съобщават тогава от правителствената пресслужба на Р. България.

Борисов и Вучич са си пожелали още повече успехи за просперитета на страните от региона през 2018 г.

Александър Вучич лично е заявил, че ще участва в Срещата на върха в София, инициирана от Бойко Борисов на 17 май в София по време на българското председателство на Съвета на ЕС.

През същият месец българският премиер Бойко Борисов чрез официалната си фейсбук страница категорично осъди убийството на Оливер Иванович, политически лидер на Гражданска инициатива „Сърбия, демокрация, справедливост” в Косово.

Българският премиер обяви, че е провел разговор със сръбския премиер Ана Бърнабич и подчертал, че подобно насилие не може да се толерира, както не може да се поставя под съмнение върховенството на закона.

Февруари

В средата на февруари се проведе среща между президентите на България и Сърбия Румен Радев и Александър Вучич. Сред дискутираните теми по време на визитата бяха европейската интеграция на Сърбия, перспективите пред региона на Западните Балкани в контекста на Българското председателство на Съвета на ЕС, двустранните отношения между България и Сърбия и по-специално свързаността по общата ни граница.

This image has an empty alt attribute; its file name is 686-1-1024x681.jpg

В присъствието на президентите Румен Радев и Александър Вучич бяха подписани документи за двустранно сътрудничество в областта на труда и социалната политика.

В рамките на посещението си сръбският президент Александър Вучич проведе и срещи с председателя на Народното събрание Цвета Караянчева и със заместник-министър председателя по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.

По време на разговорите стана ясно, че сръбската държава ще финансира медии на български език. Българското национално малцинство беше обект на президентските дискусии. Тогава българският президент заяви, че високо оценява последните промени в законодателството на Сърбия по отношение на националните малцинства. Трябват още усилия обаче тази дейност и този прогрес в законодателството на Сърбия да достигне до местно ниво и там да имаме резултати, отбеляза президентът Радев. Радев и Вучич обсъдиха и проблемите в тези региони, където живее българското малцинство, включващи липсата на достатъчно инвестиции, ниска трудова заетост, недостатъчен достъп до здравни и социални услуги, достъп до обучение и медии на майчин език, посочи българският президент. Радев благодари на президента Вучич за приетия конкретен ангажимент за решаване на проблема за медии на български език.

Президентът Вучич заяви, че по инициатива на президента Радев са разговаряли много конкретно за проблемите, с които се сблъскват българите, живеещи в Сърбия, особено в общините Димитровград и Босилеград. Ето защо предлагаме определени решения как допълнително да се окаже помощ, да се промотира и българският език, медиите на български език да бъдат по-добре финансирани в Сърбия, каза още Александър Вучич. По думите му миналата година е бил решен проблемът с 12-те учебника на български език, но ще се работи и още по-сериозно.

В края на същия месец се проведе третия инвестиционен форум на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕВРБ) за Западните Балкани в Лондон. Тогава българският министър-председател Бойко Борисов заяви, че иска 30 млрд. евро от за изграждане на инфраструктура в „райското кътче“ Западните Балкани. По време на форума, Бойко Борисов поиска конкретни дейности, срокове и планове за развитие на региона. От лидерите на страните от Западните Балкани – премиерите на Сърбия Ана Бърнабич, на Черна гора Душко Маркович, на Албания Еди Рама и на Македония Зоран Заев, на Косово Рамуш Харадинай и председателстващия председателството на Босна и Херцеговина Денис Звиздич, които са на форума, българският министър-председател поиска до 1 март да имат готовност да представят приоритетните за тях проекти и как искат да бъдат финансирани. “Крайно време е да говорим за цифри, срокове и кое кога ще стане”, каза тогава Борисов. От думите му се разбра, че може да има инвеститорки интереси от Китай, Турция и Русия, но това си било “нашата Европа” и парите трябва да дойдат оттам.

Март

Само няколко дни след проведения инвестиционен форум в Лондон, се проведе и среща между лидерите на Западните Балкани. На 1 март в София се проведе работен обяд на председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер с българския-министър председател Бойко Борисов и лидерите на държави от Западните Балкани.

This image has an empty alt attribute; its file name is 687-1-1024x490.jpg

На срещата присъства и сръбски президент Александър Вучич. След срещата, на брифинг Бойко Борисов заяви че иска разчитаме много на Европейската комисия, на хибридното финансиране, на това, че сме готови до срещата през май да имаме дигитална инфраструктура, лоб по лоб, етапи, проектиране, за да говорим в срокове на своите народи кога тези отсечки ще бъдат готови. Защото ние можем да кажем, че София-Будапеща, София-Белград, ще бъдат готови, защото ни остават малки отсечки. Изключително важно е да продължи работата между спец-службите, прокуратурите срещу престъпността.

Април

През април за 21-ви път се състоя Международния икономически панаир в Мостар. По време на събитието се проведе среща между сръбският президент Александър Вучич и българският министър-председател Бойко Борисов. След нея Бойко Борисов, заяви че убеден че ЕС иска мир и просперитет на Балканите.

Още от изказванията на Бойко Борисов и Александър Вучич можете да видите в официалния фейсбук профил на Бойко Борисов.

Румъния в края на април бе домакин на четиристранната среща между Сърбия, България, Румъния и Гърция. На нея Александър Вучич благодари за ангажираността към Западните Балкани и конкретно към Сърбия и подчерта готовността и на четирите страни от Съвета за ускоряване на реализацията на инфраструктурните проекти.

This image has an empty alt attribute; its file name is 688-2-1024x618.jpg

Сред основните теми на разговорите бяха общите инфраструктурни проекти в контекста на свързаността на Балканите, сигурността и стабилността в региона и подкрепата за евроинтеграцията на държавите от Западните Балкани.

България, Румъния, Гърция и Сърбия обсъдиха конкретни проекти за развитието на Балканите по време на Съвета за сътрудничество на високо равнище, който се проведе в Букурещ. Транспортните коридори, енергийната и дигиталната свързаност бяха във фокуса на разговорите между премиерите Бойко Борисов, Виорика Дънчила, Алексис Ципрас и президента Александър Вучич.
Лидерите решиха да се формират работни групи на министрите на транспорта и съобщенията на четирите страни, които да финализират проектите преди срещата от формата 16+1 през юли в София.

Май

Срещата на върха „ЕС – Западни Балкани“ беляза месец май. Тя се проведе в София.

Българското председателство на Съвета на ЕС събра държавните и правителствените ръководители на държавите членки от Европейския съюз и техните колеги от държавите от региона на Западните Балкани.

This image has an empty alt attribute; its file name is 689-1-1024x683.jpg

Срещата бе ръководена от председателя на Европейския съвет Доналд Туск, който представлява ЕС, заедно с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Темата на срещата бе „Свързаност“ – по отношение на транспорт, енергетика и цифрова инфраструктура, образование и други.

Ръководителите от ЕС постигнаха съгласие относно декларация от София, към която се присъединиха партньорите от Западните Балкани. Те приеха и Приоритетна програма от София, като приложение към декларацията, където очертават нови мерки за засилено сътрудничество с региона.

По време на срещата лидерите от ЕС потвърдиха своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани. ЕС е решен да засили подкрепата си за политическата, икономическата и социалната трансформация на региона.

„Не виждам друго бъдеще за Западните Балкани, различно от ЕС. Няма друга алтернатива, няма план Б. Западните Балкани са неразделна част от Европа и те принадлежат към нашата общност.“
Бележки на председателя Доналд Туск след срещата на върха ЕС—Западни Балкани

Сърбия подписа споразумения с България и меморандум с Европейската инвестиционна банка в рамките на срещата на върха „ЕС-Западни Балкани“. Министрите на енергетиката на Сърбия и България Александър Антич и Теменужка Петкова подписаха споразумение за създаване на газова интерконектна връзка между двете държави.

This image has an empty alt attribute; its file name is 690-1-1024x768.jpg

Също така беше подписано споразумение между лидерите на Западните Балкани за дигитална свързаност. Своите подписи положиха Душко Маркович, Александър Вучич, Бекир Изербергович и Хашим Тачи.

Сърбия подписа и меморандум с Европейската инвестиционна Банка по време на срещата на върха в София „ЕС-Западни Балкани“. От сръбска страна тя бе подписана от министърът на енергетиката Александър Антич.

Юни

По покана на министърът на енергетиката и минното дело на Република Сърбия Александър Антич на работно посещение в Белград бе министърът на енергетиката на Република България Теменужка Петкова. Срещата се проведе въз основа на подписана съвместна декларация за ускоряване изграждането на междусистемна газова връзка България-Сърбия.

Целта на посещението бе да се продължат разговорите за бъдещите съвместни действия, които ще бъдат предприети във връзка с осъществяването на проекта за газова връзка между двете страни, както и двустранните отношения в енергийната сфера.

Юли

Горещият летен месец бе белязан от двудневната среща между президентите Вучич и Радев в Димитровград и Белград. Европейската интеграция на Сърбия, двустранното сътрудничество и повишаването на стандарта на живот на българското национално малцинство в страната бяха водещите теми на срещата на двамата президенти.

This image has an empty alt attribute; its file name is 690-1-1-1024x683.jpg

През втория ден на визитата Радев заедно със сръбския си колега проведе първа по рода си съвместна среща с представители на българското национално малцинство в Димитровград“.

Очакваме нашето национално малцинство да усети силната подкрепа на сръбската държава и позитивните промени в сръбското законодателство за малцинствата да донесат реални промени в ежедневието на нашите сънародници”, заяви Румен Радев и призова за конструктивен диалог и конкретни действия за подобряване на достъпа на българското малцинство до здравеопазване.

Обсъдена е и възможността за подобряване на сътрудничеството между двете държави в сферата на образованието, както и по отношение на обучението на български език за сънародниците ни в Сърбия. Има взаимна готовност за подписването на конкретни спогодби, които да регламентират сътрудничеството в тези сфери.

Президентът Александър Вучич потвърди и готовността на сръбската страна да предприеме практически действия за развитието на трансграничния регион и да осигури финансиране на медии на роден език за българското малцинство.

Седмата среща на върха „16+1” се проведе през юли в София. Във форума участваха лидерите на 16-те страни от Централна и Източна Европа /ЦИЕ/ – България, Албания, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия, Литва, Полша, Република Македония, Румъния, Словакия, Словения, Сърбия, Унгария, Хърватия, Черна гора, Чехия, и на Китай.

Министър-председателят на България Бойко Борисов и председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян откриха бизнес събитието. В него участваха и около 1000 бизнесмени от големи компании от страните от ЦИЕ и Китай.

This image has an empty alt attribute; its file name is 691-1.jpg

Преди началото на срещата българският-министър председател Бойко Борисов се срещна с премиера на Сърбия Ана Бърнабич.

Август

През август се проведе двудневна международна конференция на тема „Ефективният социален диалог – важен инструмент в интеграционния процес на страните от Западните Балкани“ с участието на експерти от Сърбия. Програмата включваше обсъждане на широк кръг въпроси, свързани с развитието на националните индустриални отношения, предизвикателствата пред социалния диалог и възможностите за задълбочаване на сътрудничеството между синдикалните организации от региона за по-активно участие в интеграционния процес на Западните Балкани. По време на събитието бе поставен специален акцент върху основните предизвикателства пред страните от Западните Балкани в социалната сфера. Участие в експертната среща взеха синдикални лидери и експерти на национално представителни синдикати от Сърбия, Македония, Албания, Черна гора и Германия.

Октомври

Този месец бе белязан от корупционния скандал разтресъл Държавната агенция за българите в чужбина. Председателят Петър Харалампиев и още над 20 души бяха задържани в рамките на спец-операция за разследване на корупционни практики в агенцията. Петър Харалампиев беше обвинен за лидер на организирана престъпна група.

Председателят на Държавна агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев пое ръководството през май 2017 година. Преди това, от декември 2014 г. до май 2017 г. Харалампиев бе заместник областен управител на област София, а преди това изпълнителен директор и член на Управителния съвет на фондация “Българе”. През ноември министър-председателят на Р. България Бойко Борисов нареди проверка на издадените български документи за самоличност на чужди граждани за последните пет години, съобщи пресслужбата на кабинета. Тя трябва да бъде извършена от Министерство на вътрешните работи и Държавна агенция “Национална сигурност”.

През февруари 2014 година проверка в ДАБЧ показа груби нарушения при издаването на удостоверения, въз основа на които са получавани български паспорти. Тогава стана ясно, че в периода от 2010 до 2012 има почти двоен ръст на броя на придобилите българско гражданство на основание български произход. От схемата са се облагодетелствали хиляди чужденци, които нямат никакви български корени.

В същото време на хора с български произход е отказвано гражданство. Тогава сигналът за двойните стандарти бе подаден от заместник-министъра на правосъдието Илия Ангелов до главния прокурор, а проверката направена от Върховната административна прокуратура.

Във връзка с направените арести министърът на правосъдието на Р. България Цецка Цачева заяви, че ще осъждат промени в Закона за българското гражданство.

Тя съобщи, че работна група преосмисля и има за задача да предложи промени в Закона за българското гражданство в две главни направления. Първото е – придобиване на българско гражданство по произход, а втората група е свързана с възможността за придобиване на българско гражданство по натурализация чрез така наречените “инвестиции”.

Доказването на български произход при кандидатстването за гражданство е съпроводено с голям корупционен риск, като от години има сигнали за неуредици, но едва през последната година проблемът е придобил международен мащаб. Това коментираха в студиото на “Тази сутрин” по bTV журналистът, политик и бивш разузнавач Велизар Енчев и бившият зам.-председател на Държавната агенция за българите в чужбина Спас Ташев.

В средата на месец октомври, Владимир Чургус, посланик на Република Сърбия в България даде специално интервю за предаването “Светът е бизнес” с водещ Николай Кръстев, по Блумбърг ТВ България. Той заяви че българо-сръбските отношения днес са на едно от най-високите си равнища.

“Българо-сръбските отношения днес са на едно от най-високите си равнища от когато и да е. Не мога да кажа това за периода отпреди 500 и повече години в исторически план. Що се касае до съвременната история, те са на завидно равнище и дават пример за сътрудничество на други балкански държави. Само през тази година е имало 17 посещения в България на най-висши равнища от Сърбия – президентът, премиера, председателят на парламента. Отношенията между президента на Сърбия и българския премиер са традиционно добри, а посещението на българския президент беше историческо и успешно. Имаме общи проекти и търсим нови такива. България продължава да ни оказва подкрепа. През 2017 година броят на българските туристи в Сърбия надхвърли 350 000. Границите се отворени, приятелството между народите следва приятелството от голямата политика”.

Ноември

В началото на месеца се проведе Четиристранна среща между Сърбия, България, Гърция и Румъния във Варна. Министър-председателите на България, Гърция и Румъния – Бойко Борисов, Алексис Ципрас и Виорика Дънчила и президентът на Сърбия Александър Вучич обсъдиха развитието на съвместните инфраструктурни проекти в контекста на свързаността на Балканите. Фокус на срещата ще бъде и задълбочаването на регионалната стабилност, както и актуални европейски въпроси. По време на събитието беше проведен и работен обяд с министър-председателят на Държавата Израел Бенямин Нетаняху.

This image has an empty alt attribute; its file name is 692-1-1024x683.jpg

Сръбският президент Александър Вучич благодари за гостоприемството и допълни, че за Сърбия проведените срещи са от особена важност. Пътищата, природният газ, железопътните линии и икономиката са най-важни за страните от нашия регион, каза той. По отношение на Сърбия са обсъдени няколко важни области, като едната от тях е енергийната сигурност и изграждането на т.нар. „Балкански маршрут“, допълни той. Друга обсъдена тема са инфраструктурните проекти. Сръбският президент отбеляза, че е провел двустранна среща с израелския премиер Нетаняху и изрази надежда той да посети Сърбия в скоро време. „Благодарни сме за подкрепата за евроинтеграцията на Сърбия. Надявам се с Вашата подкрепа да докажем, че можем да избегнем каквито и да било проблеми и инциденти и да запазим мира и сигурността“, посочи Вучич. „Особена чест за Сърбия е присъствието на израелският премиер Бенямин Натеняху“, поясни още той.

„Благодарни сме на всички страни – на България, на Гърция и на Румъния за подкрепата, която ни оказват. Запознах нашите приятели с пътя ни към ЕС,“, каза Вучич.

В средата на ноември бе проведена двустранна среща между Ана Бърнабич и Бойко Борисов в София. В разговора си с Бърнабич българският министър-председател посочи, че сред факторите, допринасящи за политическа стабилност и сигурност в региона, първостепенно значение има нормализирането на отношенията между Сърбия и Косово. А възобновяването на диалога между двете страни трябва да се реализира с посредничеството на ЕС.

This image has an empty alt attribute; its file name is 693-1-1024x682.jpg

„Европейският проект няма да е завършен без държавите от Западните Балкани, а техният успех по пътя към ЕС зависи преди всичко от политическата воля на лидерите. България ще продължи да им оказва подкрепа за осъществяване на насочените към ЕС реформи и проекти“, каза премиерът Борисов.

Фокус в двустранните разговори бяха също енергийната свързаност и инфраструктурните проекти, които са от ключово значение, както за Балканите, така и за Европа.

Срещата между двамата премиери се състоя на фона на провеждането на 4-то издание на Startup Europe Summit 2018 в София. Събитието бе организирано от българският еврокомисар Мария Габриел. Участници и гости в събитието бяха министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич; министър-председателят на България Бойко Борисов; министър-председателят на Македония Зоран Заев; министър-председателят на Черна Гора Душко Маркович; кметът на София Йорданка Фандъкова и др.

През същия месец се проведе и форума „Защита на правата на гражданите: предизвикателства пред балканското сътрудничество“ бе темата на първата по рода си среща, със съорганизатор институцията на македонския омбудсман Иджет Мемети. Събитието се проведе в контекста на българското председателство на Съвета на Европейския съюз.

По време на форума бе създадена и мрежата на балканските омбудсмани. За нейн председател беше избран омбудсманът на Р. България Мая Манолова. Организацията, която бе създадена в София е с участието на 13 държави от региона сред които Сърбия, Черна гора, Хърватска, Румъния и др. По инициатива на Манолова, в рамките на форума, бе подписана и декларация за сътрудничество и партньорство.

В края на ноември българското правителството взе решение за одобряване на проект на Меморандум за разбирателство и сътрудничество между Министерството на околната среда и водите на Р. България и Министерството на защитата на околната среда на Република Сърбия в областта на опазване на околната среда. Новината бе съобщена от правителствената пресслужба към МС на Р. България.

В този документ са описани областите на сътрудничество между министерствата на двете държави. Те включват: подпомагане процеса на европейска интеграция на Република Сърбия; опазване на чистотата на въздуха и предотвратяване на замърсяването; осигуряване на експертна помощ при разработването на стратегически нормативни документи за управление на водите и отпадъчните води; сътрудничество в рамките на TWINNING проекти в областта на управление на отпадъчни води и утайки; управление на отпадъците, трансграничен превоз и опазване на почвите; опазване на природата и природните ресурси и биологичното разнообразие, особено на застрашените животински и растителни видове и техните местообитания; защитени територии и зони от Натура 2000; изменение на климата; разработване на планове за управление; екологично образование; цялостна контролна дейност, в т.ч. и на опасните химически вещества; действия при аварийни трансгранични замърсявания на околната среда по всички компоненти; сътрудничество при изпълнение на правата и задълженията, произтичащи от конвенциите, подписани от двете страни; екологично законодателство.

Сътрудничеството ще се осъществява чрез организиране на срещи на ниво експерти и длъжностни лица, организиране на симпозиуми, конференции, семинари, консултации и обучения по теми от взаимен интерес, разработване и изпълнение на съвместни проекти, обмен на информация, сключване на споразумения/декларации за сътрудничество в конкретна област.

Декември

Декември месец започна с новината за реставрирането на римска базилика в Монтана по проект за трансгранично сътрудничество със Сърбия. По проекта за трансгранично сътрудничество със Сърбия в Пирот е реставрирана и крепостта „Кале“. Това показва успешното сътрудничество в областта на културата и историята на регионално ниво и възможностите за развитие на съвместен туризъм. Ето защо двете държави издадоха и съвместен туристически пътеводител. Общата стойност на трансграничния проект е 695 167,85 евро, от които 505 263,55 евро са от фондовете на Европейския съюз.

Поради недопускане на коледни подаръци, осигурени от дирекция „Култура“ към софийска столична община за деца от босилеградско се наложи спешна среща между външният министър на Р. България Екатерина Захариева и посланикът на Р. Сърбия в България Владимир Чургус. След нея двамата дадоха кратък брифинг, на който Захариева призна, че част от лакомствата не са имали необходимите фитосанитарни документи.

Представителите на България и Сърбия припомниха, че двете държави имат много добри отношения на високо политическо ниво и такива недоразумения не бива да помрачават детските празници и да влияят на двустранните отношения.

Същият месец в Белград се проведе и Четиристранна среща на върха – Сърбия, България, Румъния и Гърция и с участието на австрийския канцлер Себастиян Курц.

This image has an empty alt attribute; its file name is 694-1024x813.jpg

На работна вечеря преди срещата бяха обсъдени общите проекти в сферите на транспорта, инфраструктурата и енергетиката, развитието на икономическото сътрудничество, укрепването на регионалната стабилност и подкрепата за интеграцията на държавите в региона.

Анализите, свързани с развитието на дипломатическите отношения на най-високо ниво между Белград и София са предмет на разглеждане от страна на политическите анализатори и коментатори.

Нека през идващата 2019-та българо-сръбските отношения да запазят високото ниво на развитие и това да доведе до реални и положителни резултати в развитието на проекти, свързани с българското малцинство в Сърбия.

Мария Гоцева, София

Фото: архив ФАР

About Marija Goceva 389 Articles
Marija Goceva je rođena 1976. godine u Sofiji, R. Bugarska. 2001. godine završava Novi bugarski univerzitet, smer „Personalizovano audio-vizuelno novinarstvo“, ali je ljubav prema pisanoj reči usmerava ka oblasti PR-a. Još kao studentkinja radi u reklamnim odeljenjima radija „Klasik FM“ i „Veselina“. U periodu 2004-2005 radi kao menadžer PR, Marketing i Reklamu za predstavnika motornih ulja Valvoline u Bugarskoj. U vode medijskih komunkacija ulazi kao ekspert PR i Komunikacije na tv-kanalu GTV i u televiziji Re:TV. Radi kao freelancer ekspert PR i Komunikacije, eksperimentišući u različitim oblastima korporativnih komunikacija – tekstopisac modnog žurnala nakita VELMAR, medijskog prikaza drugog singla rok-grupe Siluet – „Kako vrištiš“, fondacije „Petja Ivanova“ – podrška porodicama sa reproduktivnim problemima. Osniva sajt Гоцеви от Цариброд, sa ciljem da se predstavi i sačuva prošlost jedne od najstarijih caribrodskih porodica, čiji su koreni iz sredine 19. veka i čiji je potomak. Osim pisanja, njena strast je i grafički dizajn. 2013. godine završava jednogodišnju postdiplomsku obuku grafičkog dizajna u okviru programa „Ja mogu više“ Ministarstva rada i socijalne politike R. Bugarske. Učestvuje u stvaranju digitalne arhive „Stari Caribrod“ u saradnji sa virtuelnim muzejem „Caribrod“ – čiji je cilj da se omogući besplatan internet pristup periodici, dokumentima, knjigama, fotografijama i ličnim uspomenama, vezanim za istorijsku prošlost i da se pruže nove mogućnosti za izučavanje života i svakodnevice Caribrođana u različitim oblastima. Marija Goceva je srećno udata i ima kći tinejdžerku.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*