140 години българо-сръбски дипломатически отношения

Тази година България и Сърбия честват 140 години от установяването на дипломатическите отношения между двете държави. По този повод се проведе тържество в Посолството на Р. България в Белград. Посланик Радко Влайков каза, че българи и сърби са съседи от векове, чиято история е преплетена в множество човешки съдби, съвместни радостни и тъжни моменти и добави:

„Особеният белег на тези отношения се корени в общите ценности за свобода, за независимост, за общото съжителство в обединена и демократична Европа. България и Сърбия са част от плетеницата, наречена Балкани. Близките ни нрави, сходството на езика, културата, общата религия, традициите, ни задължават да запазим дълбоко в нас уважението един към друг. Съседът не се избира, съседът е съдба. Днес повече от всякога трябва да разбираме това“.

Влайков още каза, че България вече 12 години е член на Европейския съюз и най-големите промени по пътя към членството са настъпили в съзнанието на всеки българин.

„Демократичното мислене и поведение на българина черпи с пълни шепи от безценния опит и пример в Съюза на приятелско и  партньорско съжителство на различни нации. Особено на нации, които векове наред са били съперници и са воювали помежду си. По този начин през последните десетилетия българите надградихме традиционната си толерантност с модерните демократични ценности на Обединена Европа.

Ето защо България подкрепя европейския път на Сърбия. Ние вярваме, че проевропейските политици, с подкрепата на гражданите на Сърбия, ще осъществят по пътя към Европейския съюз необходимите дълбоки реформи. Вярваме, че усилията и примерът на тези проевропейски политици ще доведат също и до окончателната промяна в посока на демократично съзнание и поведение на гражданите.

This image has an empty alt attribute; its file name is 507-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 508-1024x680.jpg

Ние носим отговорност към бъдещите поколения. Ето защо трябва да ги предпазим от тъмните страници на предразсъдъците за миналото. Много е тъжно, че дори и днес, при изключителната добронамереност на българския народ и държава, тези мрачни сенки от миналото понякога се възраждат на нивото на местно самоуправление и то духовна власт“.

Влайков изтъкна, че днес политическият диалог между Република България и Република Сърбия е на най-високото ниво в 140-годишната история на дипломатически отношения, а най-активен принос за това дават президентите, председателите на парламентите, министър-председателите и министрите на двете страни.

„България е изключително удовлетворена от Българското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2018 г. Ние заедно доказахме, че на Балканите стени няма, а различията са преодолими. България по най-категоричен начин върна темата за европейското бъдеще на Сърбия и на другите държави от Западните Балкани високо в дневния ред на ЕС. Ето така ние разбираме нашите отношения: предразсъдъците оставяме в миналото, а работим за съвместното ни бъдеще в Европейския съюз“, сподели той.

Посланик Влайков добави още, че важен фактор и показател за приятелството и подкрепата на България за бъдещето на Сърбия в Европейския съюз е положението на Българското национално малцинство в Сърбия, цитирайки думите на  президента Александър Вучич, казани в Цариброд на 22 юни 2018 година:

„Вие, българите, които живеете в Сърбия, пазете българския език. Пазете българската култура. Пазете българското име и презиме. Борете се за своя народ и обичайте българския народ и българската държава. Не само че нямаме нищо против, призоваваме ви да правите така. Само ви моля да обичате и уважавате и държавата Сърбия. Това е всичко, за което ви моля, и мисля, че не е много”.

Посланикът на Р. България в Белград каза, че тези думи на президента Вучич предават най-категорично и изцяло и българската позиция.

„Те трябва да са рамката за бъдещето. Оттук нататък обща грижа на българската и на сръбската държава, е правата на Българското национално малцинство не само да са гарантирани от Конституцията и законите на сръбската държава, но и да бъдат ефективно прилагани в живота“, подчерта Влайков.

This image has an empty alt attribute; its file name is 509-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 510-1024x680.jpg

Веролюб Арсич, зам.-председател на Народното събрание на Р. Сърбия, каза че сърбите и българите ги свързва почти еднакви традиции, език, православие, както и желанието за сътрудничество помежду си. Той припомни, че тежките моменти между двете държави трябва да останат в миналото и че никога не бива да отваряме нови черни страници. Ето защо трябва да си сътрудничим, каза Арсич и добави, че само по този начин може успешно да се развиват както двустранните ни отношения, така и ползата на по-големи и общи интереси. Арсич благодари на България и българското председателство на ЕС, в което на преден план бе Сърбия и нейното членство в него.

This image has an empty alt attribute; its file name is 511-681x1024.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 512-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 513-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 514-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 515-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 516-1024x680.jpg

This image has an empty alt attribute; its file name is 517-1024x680.jpg

Част от тържествената програма в Посолството на Р. България в Белград бе женският български хор „Ангелите“, които по оригинален начин изпълниха български традиционни песни. Тяхното участие е само част от множеството културни събития, които организира Посолството през 2019-та. Тази вечер, жителите и гостите на Нови Сад също ще имат уникалната възможност да се насладят на силно емоционалното изпълнение на женския хор „Ангелите“.

Слободан Алексич, Белград

Фото: Петър Алексич

“Хубава си моя горо” – Ангелите

Napisao/la

Въпреки това, че е роден в Пирот през 1955 година, за свое родно място счита Димитровград (Цариброд), където прекарва детството си и завършва основно училище и гимназия. Дипломира се във Философския факултет в Белград. В журналистиката е от 1982 година: най-напред в Радио Белград 202, след това в Радио Бор, накратко в Студио Б, а от август 1984 г. започва работа в Београдска хроника – по-късно Београдски ТВ програм. През лятото 1987 г. минава в Радио Югославия, за да се завърне в Телевизия Белград в декември 1995 година. В момента е журналист в сайта на РТС. Освен в радиото и телевизията, сътрудничи и с вестници, седмичници и периодични издания: „Данас”, „Време”, „Република” – на сръбски език и „Балканите”, „Братство” и „Мост” на български език. Работи и във филми, и един е от инициаторите и ментори на работилницата за антропологическият документален филм „Паметник”, която се проведе на Стара планина през 2008 г. и 2009 г. и в Канижа през 2010 година. Редактира книгата „Бескомпромисният Дудов” през 2003 година, издателство на Дома на културата „Студентски град”, която говори за жизнения път и поетиката на филма на Златан Дудов, великанът на филмовото изкуство.

Bez komentara

Ostavi komentar