„Царибродският периодичен печат 1889-1919“ от Мария Гоцева, част 2

За втора поредна сряда Ви представяме е-книгата на Мария Гоцева „Царибродският периодичен печат 1889-1919“. Днес имате възможността да прочетете част от глава Първа, която се отнася за развитието на Цариброд от Освобождението на България до 1919-та. Авторът се е опитал да систематизира хронологично основните събития, свързани с нашия град. Както вече писахме, изследването посветено на царибродската преса можете да прочетете на страниците на дигитален архив „Стари Цариброд“.

Приятно четене!

„Бурно и драматично е развитието на Цариброд от Освобождението до 1919 година. След Освобождението на България, Цариброд представлява малко селце с разпръснати махали по склоновете и изоставени черкезки махали. С подписването на Берлинския договор и предаването на Ниш и Пирот на Сърбия, в Цариброд се заселват много пиротчани, което значително увеличава неговото население.

През 1880-та законопроект за административно деление на Княжество България определя административното разделение на страната и поставя Царибродска околия като част от Трънското окръжие¹. През същата година по предложение на Петко Славейков четвъртокласните училища се преобразуват в семинарии за учители и белоградчишкото училище се премества в Цариброд².

През 1883-та Константин Иречек пише „…Градецът е разположен в приветлива местност в продълговатата, доста тясна долина, между високи гористи склонове на левия бряг на Нишава, заградена от върби и тополи. Между неизмазаните глинени къщи с керемидени стрехи личат няколко нови правителствени сгради. Тук има околийски началник, мирови съдия, митница и държавно трикласно градско училище… Лекар тук нямаха; за аптека служеше химическият кабинет на училището. Населението /1074 души3/ се състои от местни стари жители и пиротски преселници, които, недоволни от сръбското управление, преминали в България. На главната улица, доста оживена, се забелязват много дюкяни и многобройни ханища…“4 /виж фиг. 1/.

This image has an empty alt attribute; its file name is 82-1024x579.jpg

Две години по-късно е Съединението на България и Източна Румелия, в следствие на което Сърбия обявява война. Така градът се озовава в центъра на последвалите военни действия.

През 1880-та на заседание на Министерския съвет с министър-председател Петко Каравелов /министър на финансите и временно управляващ Министерството на правосъдието/ се определя, че Княжеското правителство е готово да изпълни задължението си да осигури построяването на линията Цариброд-София-Вакарел5.

Това решение се взима въз основа на искане на Австро-Унгария и по задължение на Берлинския договор. През 1885-та със закон се определя строежа на ЖП линията, който бива спрян заради военните действия. През 1888 година официално е открита линията Цариброд-София-Вакарел, част от връзката на сръбските жп линии с Цариград. По-късно тази ЖП линия ще стане известна с маршрута на „Ориент Експрес“. Това събитие е отразено и в световните медии /виж фиг. 2/.

This image has an empty alt attribute; its file name is 83-1024x579.jpg

В Цариброд през 1889-та за първи път излиза месечното научно-литературно списание „Домашен учител“. От него разбираме, че първото театрално дружество в града е създадено през август 1888, с цел събиране на парични средства за откриване на градска библиотека или читалище. Днес царибродчани приемат, че именно тази първа театрална група е основоположник на димитровградския театър „Христо Ботев“6.

През юни 1890г. Министърът на външните работи и изповедания д-р Георги Странски се обръща с молба към Княза да разреши строеж на църква в Цариброд.

Няколко дни по-късно княз Фердинанд издава указ № 45 за отпускане на парична помощ в размер на 1000 лева за нейното построяване7. Царибродчани събират останалата част от сумата и църквата „Успение Богородично“ е завършена през 1894 г.“

Очаквайте и следващата сряда част от това интересно четиво.

Продължението на „Царибродският периодичен печат 1889-1919“, можете да прочетете ТУК.

 Петър Виденов (източник: Гоцева, Мария. „Царибродският периодичен печат 1889-1919“, София, 2019, стр. 14-16)

Фото: снимка 1 – първата известна фотография на Цариброд. Иречек, Константин.“Княжество България“,издание и печат на Хр. Г. Данов, Пловдив, 1899 г., стр. 488, снимка 2 – Пристигането на първия влак в Цариброд, неизвестен автор, архив Мария Гоцева

About Petar Videnov 2073 Articles
Petar Videnov je rođen 1970. godine. Iako agronom po profesiji, u celosti se posvećuje novinarstvu. Novinarsku karijeru počinje u radio-televiziji Caribrod 1995. godine, gde kao novinar, voditelj i urednik već 21 godinu učestvuje u kreiranju i stvaranju raznovrsnih radijskih i televizijskih emisija, dokumentarnih filmova, reportaža i intervjua na bugarskom i srpskom jeziku. Posebnu pažnju posvećuje negovanju kulture i tradicije bugarske nacionalne zajednice u Srbiji. Novinar-urednik (1999-2000), član uređivačkog kolegijuma (2000-2002) i glavni i odgovorni urednik RT Caribrod (2002-2003) i (2009-2011). Dugogodišnji saradnik Novinsko-izdavačke ustanove „Bratstvo“ i istoimenog nedeljnika na bugarskom jeziku. Saradnik elektronskih i štampanih medija u Srbiji i Bugarskoj, a posebno Radio-televizije Srbije - „TV Žurnal na bugarskom jeziku“. Dopisnik nacionalnog bugarskog časopisa “Lov i ribolov“. Sa Agencijom za kinematografsku i televizijsku produkciju “Positive Production” iz Dimitrovgrada radio na izradi više dokumentarnih filmova i emisija – reditelj i scenarista dokumentarnih filmova „Trio Forte“ i „Zlatan Dudov“. Jedan od osnivača Udruženja građana „Emblema“ i Internet Portala „Far“. Bavi se publicistikom. Autor knjige „Po lovdžijski“. Član NUNS-a i međunarodne federacije novinara IFJ. Dobitnik značajnih novinarskih nagrada i priznanja na domaćim i međunarodnim medijskim festivalima.

Be the first to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published.


*