Трета сряда поред редакцията на портал ФАР публикува откъси от е-книгата на Мария Гоцева „Царибродският периодичен печат 1889-1919“.
Днес Ви представяме част от глава Втора, която разглежда основните фактори за развитието на печата в града. Според авторът те са законодателен и регионален – население и грамотност. В тази част Мария Гоцева проследява законодателните промени, които целят да регулират и цензурират пресата. След като в глава Първа тя разгледа икономическото развитие на Цариброд, то тук тя разглежда числеността на населението и неговата грамотност като водещ фактор за излизането на царибродската преса.
Приятно четене!
„В края на 18 век британският консерватор, издател и публицист Едмън Бърк спонтанно дава следното определение на пресата: „В Парламента има Три власти, но ей там в галерията на репортерите седи Четвъртата власт, далеч по-важна от всички останали“. Това свое твърдение той дава по повод провежданите дебати в Камарата на общините в английския парламент относно границата при отразяването на парламентарните дебати. В своята книга от 1841 г. „За героите, почитта към героите и героичното в историята“, Томас Каралайн допълва, че твърдението на Бърк „не е метафора или остроумие, а точен факт – много важен за нас в тези времена“.
– Законодателство за печата – основен фактор
Един от основните фактори, които определят развитието на българския периодичен печат и в частност царибродския периодичен печат в периода 1889-1919г. са приетите през годините закони за печата, техни наредби, изменения и допълнения.
От Освобождението на България до 1919-та се гласуват редица закони за печата. Тяхната основна цел е да осигурят политически комфорт на управляващите чрез въвеждането на редица наказания за престъпления по печата. Често те се използват, за да бъде наложена цензура, а техните редактори и издатели – подведени под съдебна отговорност. Основното при тези закони е защитата на Княза, неговото семейство, правителството, администрацията и духовенството. На практика е почти невъзможно да пишеш срещу властта, независимо дали е държавна и/или общинска. Някои от законите изискват редакторът да има средно или висше образование, а в други случаи – гражданска свобода и постоянно местоживеене в страната. Представените тук закони за печата се отнасят до времето на излизане на царибродския периодичен печат 1889-1919г.
През 1885 г. е Съединението на България и последвалата Сръбско-българска война. През 1886 г. княз Батенберг е детрониран. През 1887 г. Фердинанд е избран за княз, а Стефан Стамболов за министър-председател. Още като министър на вътрешните работи той въвежда драконовски методи на управление и жестоко преследване на опозицията. Установява се така нареченият „Стамболовски режим“.
В неговия кабинет министър на правосъдието е д-р Константин Стоилов. Той създава новия Закон за печата, с който се отменя действието на предишния от 1881 г. Стоилов изнася пламенна реч в защита на създадения от него проектозакон в първата редовна сесия на V Обикновено народно събрание. Сравнява предложения законопроект със свободата, давана от Белгийската конституция и счита, че е по-свободолюбив и от Френската революция. Той защитава липсата на изискване за образование и я определя като свобода. Също така защитава и фигурата на новия Княз и желанието той да бъде предпазен от хулите и клеветите на печата. Ето какво казва д-р Константин Стоилов: „Печатът е бил само едно средство да се хвърля кал в лицето на хората, той е средството, което в голяма степен е отговорно за преврата в България“. Този закон има най-дълъг живот – 14 години – и се използва и от следващите режими на управление. Именно по времето на действие на този закон излиза в Цариброд научно-литературното списание „Домашен учител“.
През 1901 г. е приет „Закон за отменение закона и наредбите за печата“. С него се прекратява действието на Закона за печата от 1887 г. Този закон в сравнение с предходните е кратък и се състои само от 8 члена. Той отменя изискването за висше образование, прието с „временни наредби за престъпленията по печата“ от 1900 г. В чл. 6 е записано, че всеки пълнолетен български гражданин, който се ползва с граждански и политически права и живее постоянно в България може да бъде списател /редактор/ и/или издател на вестник или списание. Този закон дава нова регулация на наказанията. Член 3 гласи, че престъпленията срещу печата се наказват според постановленията на общия наказателен закон, а в чл. 4 е написано, че „подсъдността и производството на делата по печата се определя и извършва според правилата на углавното съдопроизводство“.
В-к „Цариброд“ /1901-1902/ започва своето излизане по времето на действието на този закон. Вестникът неофициално е политически и защитава позициите на Народнолибералната партия. В сравнение с предходните закони за печата, той е изключително изчистен, липсват специални наредби за наказания по печата, подсъдност и съдопроизводство. По този начин се улеснява издаването на периодичен печат и може би това е един от факторите за излизане на първия вестник в Цариброд.
През 1907-ма се приема нов Закон за печата. Той въвежда редица изисквания към издателите на политически вестници и списания. Те са изключително тежки в сравнение със Закона за печата от 1901 г. Издателят на политически вестник или списание трябва да бъде пълнолетен български гражданин, да е отбил военна повинност, да има граждански и политически права, да има постоянно местожителство, да бъде финансово стабилен и не на последно място да има висше образование или най-малкото трикласно образование. Също така е длъжен да плаща 140 лева пряк държавен данък, в който не влиза патентът за вестника. Новият закон също така определя наказанията, подсъдността и производствата. През следващата година са приети Закон за допълнение и изменение на някои членове от Наказателния закон, с който се отменя съществуващото законодателство по печата и Закон за допълнение на углавното съдопроизводство. С тези два закона се въвеждат нови по-тежки наказания – тъмничен затвор до 5 години и глоби до 1000 лева.“
Продължението на глава Трета, можете да прочетете ТУК
Петър Виденов (Източник: Гоцева, Мария. „Царибродският периодичен печат 1889-1919“, София, 2019, стр. 22-23)
Фото: личен архив Мария Гоцева / Стефан Павич
