Баба Марта – хилядолетна българска традиция

Първи март е един от най-любимите празници, с който поставяме символичното начало на новата стопанска година и пролетта. На този ден българите се закичват с мартеници, които най-близките хора са им подарили, но и с усмивка и надежда за ново и по-добро начало.

Те са предвестници на пролетта и се носят докато видиш първия щъркел, първото цъфнало дърво или до настъпването на пролетта. След това мартеницата обикновено се връзва на плодоносно дръвче.

Навсякъде по света хората посрещат пролетта с огромна радост и вълнение, но България е една от малкото държави, които празнуват нейното идване с толкова голям празник, изпълнен с традиции, чиито корени се крият в далечното минало. Това е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта.

This image has an empty alt attribute; its file name is 3-1024x683.jpg

Мартеницата е малко украшение от бели и червени конци, с което българите се закичват всяка година на 1 март. Този обичай се смята за уникално българска традиция. В класическия си вид мартеницата представлява усукани бял и червен конец, най-често вълнени. Цветовете имат строго определен смисъл: червено – кръв, живот; бяло – чистота, щастие. Традицията е на първия ден от март най-старата жена в семейството да връзва на ръцете на децата пресукан бял и червен конец за здраве и против уроки. Затова с мартеница се украсяват сватбените китки и сватбеното знаме; с мартеница се кичи котлето, в което се дои първото мляко на Гергьовден; с мартеница се завързват събраните на Еньовден билки.

Мартеници се връзват на дясната ръчичка на децата, по плитките на момите, на плодните дръвчета, на рогцата на домашните животни. Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници.

Една от легендите за появата на мартеницата гласи:

“Когато хан Аспарух побеждава Византийските войници той написва писмо за победата си и го вързва за крака на една птица с бял конец. Докато лети обаче, птицата била забелязана от византийски войници, които стреляли по нея и я ранили. Въпреки че била ранена тя пристигнала успешно в българския лагер, но белия конец вече бил отчасти червен от кръвта от раната. И оттам е възникнала мартеницата която се носи днес.”

Мартеницата остава един от най-емблематичните символи на България. Бяло- червеният конец в един ден свързва всички българи, независимо от това къде се намират.

Честитим на всички „Баба Марта“ с пожелания за здраве, успех и щастие!

Подготвил: П. Виденов

Фото: Славиша Миланов

Написал/ла

Петър Виденове е роден през 1970 година. Макар и агроном по професия, изцяло се посвещава на журналистиката. Журналистическата си кариера започва през 1995 г. в радио-телевизия Цариброд, където като журналист, водещ и редактор вече 21 години участва в създаването на различни радио и телевизионни предавания, документални филми, репортажи и интервюта на български и сръбски език. Виденов особено се отдава на опазването на културата и традицията на българското национално малцинство в Сърбия. Журналист-редактор (1999-2000), член на редколегията (2000-2002), главен и отговорен редактор на РТВ Цариброд (2002-2003) и (2009-2011). Дългогодишен сътрудник на Издателство „Братство“ и едноименния седмичник на български език. Сътрудничи с електронни и печатни медии в Сърбия и България, а особено с националната телевизия РТС – „ТВ журнал на български език“. Той е кореспондент на българското национално списание „Лов и риболов“. С агенцията за кинематографична и телевизионна продукция „Positive Production“ от Димитровград изготвя документални филми и предавания – режисьор и сценарист на филмите „Трио Форте“ и „Златан Дудов“. Той е един от основателите на сдружение на гражданите „Емблема“ и Интернет портала „Фар“. Занимава се с публицистика. Автор на книгата „По ловджийски“. Член на Независимото сдружение на журналистите на Сърбия и Международната федерация на журналистите (IFJ). Лауреат на значими журналистически награди и признания на домашни и международни медийни фестивали.

Без коментар

Оставете коментар