Селски събор на Благи петък в Желюша през далечната 1941 година

Първият петък след Великден се нарича Благи петък или Светли петък. Тогава не се пости, а на трапезата е изнасят великденски яйца и козунаци. Точно на този ден в царибродското село Желюша, отдалечено от града само 4 километра, до средата на 50-те години на ХХ с много емоции и настроение се провеждал голям селски събор.

За това свидетелстват старите фотографии, а една от снимките заснета през далечната 1941 година в Желюша е от семейния албум на царибродското семейство Андонови. На снимката се вижда весела компания видно в добро настроение.

Старите желюшани разказаха за ФАР, че съборът на Благи петък води началото си от далечни времена, когато са се събирали в радост местните хора, но и гости от близо и далече. Това е бил празник, на който хората отпускали душите си, пеели и танцували.

Преди Втората световна война желюшкият събор е бил един от 30-те най-големите панари в тогавашното Кралство Югославия, вписан в църковния календар като тридневен събор. Все пак съборът, според някои исторически данни, датира от началото на ХХ век, дори и преди това по време на Княжество България.

На ширинта „Каракашево“ в Желюша се извивало хоро, играно от малки и големи

Дойде ли ранна пролет, желюшани започвали да се стягат за събора на Благи петък. В ранния следобед на самия празник на ширинта наречена “Каракашево” в центъра на Желюша, където днес се намира хубаво уредена площадка за отдих, започвала да свири селска музика, наставала веселба и се извивало хоро, играно от малки и големи.

Селото дори ехтяло от смях и весела гълчава. Сергиите били препълнени с храна, питиета, облекло, грънчарски и други битови изделия. За събора минавал специален влак от Ниш за Цариброд, който спирал и в Желюша. Навсякъде гости от Цариброд и околните села, от Пирот, Ниш, Лесковац и други градове. Особена атракция на проявата било и подвижното кино.

Съборът се провеждал и по време на Втората световна война и десетина години след нея.

Тогавашните кафенета на Слава Милин и Ангел Цонев предлагали богато меню, домашни питиета, мезета и традиционни ястия. Децата най-много се радвали на бонбоните и захарните пръчки, които специално за празника изнасяли Васил бонбонджията и Сали сладкарина, чиято сладкарница и днес съществува в Цариброд.

За хубавото настроение се грижили духовите оркестри от с. Грапа и с. Сливница, както и царибродските музиканти. Всико ехтяло от музика, а душата грабвали пъстрите носии и буйните народни хора. “Каракашево” било и място за нови познанства и срещи.

За съжаление, по заповед на тогавашната комунистическа власт провеждането на събора е прекъснато към 1955 г. Повече от шест десетилетия сред народа живее само хубавата приказка за този празник.

През последните години хората отново се интересуват от събора и вече има инициатива за възвръщането му, защото Благи петък не е само част от историята на Желюша, но и част от традиционните цености и корените на българите в Царибродско.

П. Виденов

Фото: от семейния албум на семейство Андонови