24 май е един от най-светлите български национални празници – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. На този ден с чувство на национална гордост се отдава почит на всички просветители, учени, творци и светли умове в българската история и съвремие, дали своя принос за развитието на просветата и културата.
Денят на солунските братя Св. св. Кирил и Методий – създатели на глаголицата, се отбелязва като църковен празник още през XII век, но като Ден на просветата за първи път се чества през 1851 г. в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров.
В края на ХХ в. създателите на глаголицата – солунските братя Кирил и Методий, са обявени от папата за „покровители на Европа”.
Кирилицата, която се използва от общо 12 държави като официална азбука, е опростен вариант на глаголицата.
От 1 януари 2007 г. с приемането на България в Европейския съюз кирилицата става една от трите официални азбуки на общността наред с латинската и гръцката.
В навечерието на празника, в двора на царибродската гимназия, която носи името на светите просветители, бе поставен паметник на Кирил и Методий, дело на българскте скулптори Валентин и Камен Старчеви. Монументът тържество бe открит от президентите на Сърбия и България, Александър Вучич и Румен Радев.
По този начин символично е показано духовно и просветителско единство, сътрудничество и добросъседство между сръбския и българския народ, а паметникът ще разкрасява реконструираното училище и двора на гимназията.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн – „Върви, народе възродени”, а на 11.05.1900 г. Панайот Пипков създава музиката на химна.
Подгтовил: П. Виденов
Фото: Стефан Павич (новоизграден паметник на Кирил и Методий в двора на гимназията в Цариброд)