В навечерито на Новата година малко да ви разведря с хумореска, която специално за ФАР написа Никола Антанасов – Нис от Цариброд и ще разберете коя е най-добрата диета за отслабване.
Вечер. Семейна атмосфера. Зяпам мач на телевизора, малката ми женичка чете вестник.
-Миличък, – казва тя по някое време-колко си висок?
-Около 182,5 сантиметра. – отговарям – Какъв е този въпрос?
-Във вестника пише, че идеалното тегло на един мъж трябва да бъде височината му минус 100. Май имаш някой килограм повече.
-Е, не става въпрос за килограмите – шегувам се аз – липсват ми сантиметри.
-Това за липсата на сантиметрите даже ми е много известно – отвръща тя – но, все пак считам, че би трябвало да свалиш някой килограм. Защо не опиташ някоя диета?
-Каква диета сега ти хрумна?
-Ето, за пример, Софийска диета!
-Каква е това Софийска диета, за бога?
-Просто, докато си в София не ядеш нищо!
-Но, миличка – възразявам аз – ние живеем в София. Тук спим, ставаме, закусваме, отиваме на работа, връщаме се от работа, обядваме, почиваме, вечеряме, отново спим…
-Това е най-доброто! – възхищава се тя – диетата ще даде резултати вече за три седмици. След месец и половина, няма да имаш нужда от диета.
-След месец и половина вече няма да имам нужда от нищо! Може би ти ще имаш нужда от нов мъж.
-Добре-ядосва се тя – понеже не искаш да слушаш мене, ето ти номера на моя нутриционист, разговаряй с него!
-Ти ли имаш нутриционист?
-Естествено! Това е сега на мода. В Щатите всички си имат психиатър, а при нас – нутриционист!
-Но миличка, аз се чувствам отлично. Нямам нужда от диета…
-Нито думичка повече! – прекъсна ме тя – Утре отиваш при човека и това е!
Х Х Х
На следващия ден пред ординацията съм на нутрициониста. Точно по уговореното време. На вратите със златни букви пише: „Ординация на Д-р Дерманджиев – нутриционист“. Буквите дебели, като че ли професията му няма вързка с отслабване. Вратите тежки, от масивно дърво, струват повече от моята годишна заплата. Личи, че не му липсват пари.
Звъня, отваря ми момиче, не повече от 20 години, красиво лице, усмихнати очички.
– Заповядайте, господин доктора ви очаква!
Влизам, ординацията завзема половин етаж, масата от махагоний, стъпалата ми потъват в килима, по стените картини на известни художници… Нищо общо с ординация, по-скоро офис на някой от борците.
-Добър ден! – казвам – Вчера Ви се обадих по телефона, жена ми…
-Зная, всичко зная! – прекъсва ме той- Познавам съпругата Ви. Прекрасна женица. С удоволиствие ще ви помогна. Моля седнете – показа ми с ръка едно кресло.
-Значи искате да отслабнете, нали? – продължи той – Колко килограма имате предвид?
-Предвид нямам килограми. По-скоро грами – отговарям.
-Моля Ви се… – през смях каза той, въпреки че аз бях напълно сериозен – Да свалите някой килограм не е нищо драматично, даже е полезно!
„За тебе сто на сто – мисля си аз – личи от ординацията“.
-Ето, – продължи той – за Вас имам една специална диета. Сред нас нутриционистите известна като „диетата на генерал Ромел“. Исторически факт е, че генерал Ромел, по време на Втората световна война във Африка, бил на диета 40 дни.
-Но – взразявам аз – това не е била диета, а гладна стачка. Стачкувал, понеже Хитлер не искал да му прати танкове.
-Наречете го както искате, факта е че човекът е загубил много килограми.
-Факт е и че човекът, след тази „диета“ е загубил битката в Африка. Набили го англичаните като бесно куче. Гладен човек може ли да воюва?
-Добре, да оставим историческите факти. Ето една много извесна диета, дава резултати за нула време.
-А колко струва?
-Цената е нищожна спрямо резултатите, които дава. Това е световно известната “Пилотската диета“!
-По-точно? – питам аз.
-По-точно, ядете само в присъствие на пилот, най-често в самолета… Това защото пилотите са най-често в самолетите.
-Как така в самолет?
-Докато летите! Ядете само докато летите със самолет!
-А без самолет не става? – започвам да се ядосвам.
-Не става!
-Но, аз съм счетоводител. Работя по 14 часа в един офис до зоологическата градина. На море отивам с рейс, веднъж в 5 години. Самолети виждам само по небето. Откъде ми пари да летя със самолет всеки ден?
-Е сега пък и Вие… всеки ден! Летете един път седмично, един път за месец –спрямо парите! Това е самата гениалност на „Пилотската диета“: колко по-малко пари харчите, толкова по-брзо отслабвате.
-Това го знаех и без самолети!
-От друга страна това е и допълнителна мотивация за Вас. – продължава той – Ако искате да ядете повече, трябва да работите двойно за да заработите пари за самолетен билет. “Пилотската диета“ гарантира успех!
-Отивам в Мък Доналдс на бургер и кола!- вече съм ядосан – Двойно! Стига ми Вашите глупости!
-Добре де, не се тревожете! – успокоява ме той – Ето нещо не толкова амбициозно: диета „Весела тиквичка“!
-Каква тиквичка?
-Весела тиквичка. Извесно е че тиквичките не съдържат калории, а много витамини. Ядете, и отслабвате. Зная я наизуст: в понеделник варена тиквичка за закуска. Без сол, разбира се. За обед салата от тиквички и тиквички на скара, а за вечеря компот от тиквички. Вторник нищо, сряда нищо, четвртък също като понеделник, петак нищо, събота също като четвртък, а за обед можете да се черпите с един пудинг от тиквички!
-Какъв пудинг от тиквички бе, хайвана! – рипнах от креслото – Какво се майтапиш с мен!? По дяволите и ти и твойте Ромели, пилоти и тиквички! По добре ще умра сит в някой ресторант, отколкото гладен и умазан с тиквички в някакв самолет! Збогом!
Излизам.
-Господине, – вика той след мен – станете, втория вариант на „Пилотската диета“ ще разреши всичките Ваши проблеми!
-А, има и втори вариант?
-Разбира се – продължава той – можете да ядете винаги и каквото искате, докато до вас седи пилот. Това е по-слаб вид на космонавската диета, в която до вас трябва да седи космонавт!
Мръкна ми пред очите…
Озовах се в затвора. Пред вратите на моята килия часовой. Ченге, не повече от 30 години, силен мъж, ръце като лопати, мускулите готови да разкъсат униформата. Седи и яде фасул. Спомням си откога не съм ял. Може би ден и половина.
-Господине – викам на ченгето – Фасула с колбаси ли е?
Ченгето не отговаря. Обръща ми гръб и продължава да яде.
„Нови методи на измъчване. – мисля си аз – Ударят човека, там където го боли най-много“.
По едно време влиза някакво цивилно лице. Ченгето скача, изтрива с ръкава устата си и застава мирно. Цивилното лице насочва с глава към мен:
-Това ли е тоя? – пита.
-Това е, господин началник – отвръща ченгето. На ръкава му петно от фасула.
-Добре… – казва началника – Когато приключиш с яденето, доведи го при мен.
-Тъй вярно, господин начални – салутира ченгето.
Х Х Х
Офиса на началника. Той седи в едно удобно кожно кресло. Срещу него маса. Обикновена маса. До масата стол. Обикновен дървен, съвсем неудобен стол.
-Седнете – казва началника и насочва към стола – искате ли цигара?
От джоба вади отворено пакетче „Камел“ и подава ми една цигара.
-Благодаря, не пуша.
Тишина. Няколко минутки.
-Вие знаете ли за какво сте тук? – пита началника.
-Не – отговарям решително – Последното, за което си спомням е че бях при някакъв нутриционист…
-Значи не знаете? – пак пита той.
-Не.
-Добре… Добри, – извика началника ченгето- върни го обратно, дано си спомни.
Добри ме хвана под ръка и изнесе от офиса на началника.
Х Х Х
Отново в килията. Добри пак яде фасул. Нова порция. Бърка с лъжицата в чинията, слага я във устата бавно и с удоволствие дъфче. Мисля, че фасула е с бекон. Сготвен е с лук и червен пипер, дафинов лист и непременно чубрица.
И виждам как е сготвен този фасул. Женичката му, слезнала от някое село от Родопите или Балканите, одскоро станала Софиянка, стои до печката и готви фасул по рецепта на баба си. Един малчуган със сини очички я дърпа за роклята: „Мамо искам да ям…“. “Ей сега миличък – отговаря му тя – фасула ще стане, тати ще дойде от работа и ще ядем всички“. Стаята изплнява миризмата на фасула и на безграничната любов…
-Домашен ли е? – питам Добри.
-От „Фантастико“. – отговаря – Жена ми работи в един футболен отбор, няма време да готви.
-Има прекрасен аромат!
-Готвят го специално за мен. Готвача беше наш клиент, не може да ми откаже. Виж, има и парченца кладница.
Добри загребва една лъжица, принася я до решетките на моята килия, миризмата на фасула минава през решетките, пъха се в носа ми и оттам право на небцето. Затварям очи, а цялото тяло ми облива приятна топлина…
-Признай! – изкрещя в този момент Добри.
-Признавам – изкрещях и аз.
-Какво признаваш?
-Признавам всичко, всичко което искаш, не ме измъчвай повече, дай ми поне една лъжичка!
-Знаех си че ще признаеш! – казва Добри с радост – Този фасул е счупил и много по-силни карактери от твоя.
Х Х Х
Влизаме в офиса на началника.
-Господин началник,- салутира Добри – той призна!
-Фасула, а? – пита началника.
-Фасула, господин началник – отговаря гордо Добри.
-Ами че метода! Винаги дава резултати! – началника ми подава някаква хартия – Това е твоето изявление. Подпиши тук.
Подписвам без четене.
-Така момчето ми! – тупа ме по рамо Добри – А сега наградата. Цяла порция от „Фантастико“.
-С кладница ли? – питам.
-Разбира се! – отвръща той.
И така, сега съм в затвора. В изявлението, което подписах признавам, че съм хванал за гуша нутрициониста и че съм го изхвърлил през прозореца. За щастие, в момента по улицата минавал самосвал натоварен с пясък.
-Опит за убийство – каза съдията – Пет години затвор. Благодарение на самосвала.
Мотив: страст. Оказа се, че малката ми женичка била любовница на нутрициониста – е, не били емоции, а вид на диета! Научен факт било, че секса сваля килограми.
Дано не отслабна много в затвора.
Пише: Никола Антанасов – Нис
Фото: pixabay.com
