В Димитровград се състоя конференция „Образование на малцинствата“

   В Деня на народните будители, в Основното училище „Христо Ботев“ в Димитровград днес се проведе конференция на тема „Образование на малцинствата“. На срещата присъстваха Гордана Предич, държавен секретар към Министерството на образованието на Република Сърбия, Ясминка Перуничич Ален, ръководител на групата за образование на малцинствата, както и представители на училищното образование в град Ниш – ръководителят на УУ Ниш Драган Гейо и съветникът на УУ Ниш Душица Младенович. Положението в местното образование изнесоха директорките на Основното училище „Христо Ботев“ и Гимназията „Св. св. Кирил и Методий“ Катарина Симеонов и Снежана Сименов, както и Деян Милев, член на Общинския-изпълнителен съвет за образование и информиране. От перспективата на положението в Босилеград в дискусията се включи Александър Димитров, председател на босилеградското сдружение „Глас“, а на срещата присъстваха и малцина димитровградчани работещи в образованието.

35

   Представители на Министерството чрез презентация накратко се запознаха с дейностите и проектите на Основното училище и с труда му за запазването на езика на малцинството в Димитровград, но преди всичко имаха възможност по-конкретно да се информират за начините, по които се реализира преподаването и образованието на български език в тукашните училища и с проблемите, които при това се явяват.

   Директорката на Гимназията Снежана Симеонов запозна гостите с дългогодишните трудности в организацията на паралелките и образованието на български, и преди всичко с липсата на подходяща учебна програма, несъществуването на учебници и проблемите около тяхното превеждане, както и с липсата на документи и формуляри на български, каквито са свидетелства и ученически книжки. 36

   Повдигнаха се и въпросите за българския език като факултативно-избираем и редовен предмет в нашите училища, подобряването на възможностите за образование на майчин език, което да не се съпротивлява на актуалните закони, но и за изменението на правилника, с който се дефинира статуса на преподавателя и тяхната компетентност да реализират образованието на езика на малцинството като цяло. Също така, в дискусията бе включена и идеята да се даде възможност на учениците покрай гимназиалното образование да следват и други профилирани паралелки освен туристическата, които би били подбрани в зависимост от нуждите на трудовата борса, които съществуват у нас.

37

   Присъстващите се съгласиха, че поддържането и развитието на гимназиалното образование е от голямо значение за запазването на езика и националния идентитет, но въвеждането на профилирани паралелки би било значително за уголемяването на заетостта и осъществяването на интересите на местното общество в икономиката. Както изтъкна секретарят Гордана Предич, главната цел на тази среща бе да се намерят и обмислят решения, които са най-добри преди всичко за учениците, а по същото време да не застрашават интересите на малцинството.

   Своите впечатления от конференцията сподели директорката на Основното училище Катарина Симеонов, която бе и домакин на срещата:

   „Днешната конференция беше изкючителен пример как трява да се работи за подобряването на положението на български език в основните и средни училища в Сърбия. Експертният екип от Министерството на образованието изслуша всичките ни дилеми, запозна се с дейностите в нашите училища и вярваме, че това ще донесе резултати, които ще бъдат от полза преди всичко за нашите ученици, но ще помогнат и за подобряването на преподаването по български език и образованието на български“ – каза Симеонова, а на въпроса да ли в скоро време можем да очакваме други подобни конференции отговори:

   „Разбира се, винаги когато има нужда открито да се разговаря за съществуващите проблеми, ние сме тук за да поговорим и да потърсим общи решения.“

   Въпреки че на срещата в Основното училище бяха обсъдени редица проблеми и дилеми, които се отнасят до образованието на малцинството в Димитровград, тази конференция беше само началото на тяхното решаване, което тепърва предстои.

Д. Йеленков

Фото: Дияна Йеленков

Написал/ла

Дияна Йеленков е родена през 1988 год. в Пирот. Основно и средно училище завършва в Димитровград, след което образованието си продължава във Философския факултет в Ниш (специалност сърбистика) и в Нови Сад (където завършва магистърска степен по Сръбска филология: сръбски език и лингвистика). След това се качва във влака и се завръща в Димитровград. Тъй като винаги е била от децата, които предпочитат да си четат книжка под дървото, отколкото да играе на криеница, още от малка се интересува от литературата и езика, особено от диалекта на родния си край. Лексиката на димитровградския говор е било заглавието на магистърската й теза – речник с повече от 2000 думи, които се използват в този местен говор. В свободно време се занимава с писане (главно на проза, а от време на време и на поезия), и с превод на литературни текстове от български на сръбски (а когато иска и обратно). Някога творбите си от детското творчество публикувала в сборника „Радовичев венец”, поетическия сборник „Разиграни сънища” и в детското списание „Другарче”. В по-скоро време някои от текстовете й се появяват в списанието „Недогледи”, което публикува Философският факултет в Ниш, както и в литературните списания „Траг” и „Майдан”. 2015-а и първата половина на 2016-а год. са плодородни за израстване на литераторската й суета – донесоха й втора награда от конкурса „Воислав Деспотов” в Нови Сад, трета от конкурса за сатирична приказка в рамките на „Нушичияда” в Иваница, както и място сред трите наградени приказки от конкурса „Черната овца” (blacksheep.rs); с писанията си заема място и в сборника „Черти и резета 6” (сборник с най-добрите творби от конкурса „Андра Гаврилович” в Свилайнац), както и в стихосбирката „Синджеличевите чегарски огньове 26” на литературното сдружение Гласът на корените от Ниш. Нейни кратки приказки се намират сред отбраните и в следващите два конкурса „Черната овца”. Съвместно с колегата си Ратко Ставров и госпожица Доротея Тодоров обявиха поетично-прозаичен сборник „Допир”. Не устоя и на изкушението да се пробва като журналист – от позицията преводач и автор сътрудничи с onlajn списанието EMG магазин, а от време на време публикува текстове и в портала blacksheep.rs.

Без коментар

Оставете коментар