Православните вярващи, които се придържат към Юлианския календар, празнуват Преображение Господне – голям празник, посветен на момента, в който според християнското предание Христос се преобразил и засиял като слънчева светлина на планината Тавор пред трима от апостолите, възвестявайки последвалото му страдание и слава.
Преображение Господне е известно в православието и като лятно Богоявление, защото тогава небето се отваряло и се чувал гласът на Бог Отец. Вярва се, че в навечерието на празника на небето се отваря „Божията врата“ и самият Господ се явява и изпълнява желания.
Преображение Господне винаги се пада в средата на Богородичните пости. Затова празничната трапеза винаги е постна, обогатена с риба и вино.
В църквите в края на светите литургии се освещава грозде и се раздава на хората в знак на благодарност към Бога за плодовете, които дава земята. В районите, където няма грозде, се раздават други плодове.
Многобройни са храмовете, посветени на този празник, а в много места се провеждат панаири.
Народът празнува Преображение Господне като преход от летния към зимния период, когато въздухът и водата стават по-студени, листата започват да пожълтяват и всичко избуявало дотогава в природата бавно увяхва.
Около Преображение Господне отминават непоносимите горещини и времето застудява, особено през нощта. Поради тази промяна в природата възниква народната поговорка: „Преображение е, преобразява се и гората, и водата“.
Според разпространеното поверие на този ден не се работи и не трябва да се спи през деня, защото който подремне в този ден, ще се преобрази и ще му се спи през цялата година.
Не е добре някой да плаче, защото ще плаче цяла година, нито хората да прекарат цял ден в кръчма – за да не свикнат с това и да не станат разсипници.
Вярва се, че ако времето е хубаво на този ден, следващата година няма да има добра реколта.
А. Тодоров
Фото: Стефан Павич
